Определение № 9964 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частната жалба на Д. В. Ш. от [населено място], Община Своге, против Определение № 6491 от 21.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1038/2026г. по описа на Административен съд- Варна, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател с вх. № 18878/17.11.2025г. по описа на съда и производството по адм.д. № 1038/2026г. е прекратено.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и правото на ЕС и моли за отмяната му.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК, поради което се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за частично основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Д. В. Ш. от [населено място], Община Своге, срещу Община Варна, за обезщетение на претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди от нищожни административни актове – разрешения за строеж № 173/ГИ/27.10.2020 г. и № 174/ГИ/27.10.2020 г. (съгласно данните по делото) за монтаж на отоплителна инсталация във [заличен текст], гр. Варна, издадени от гл. архитект на Община Варна, и от незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган, в размер на общо 170 000 лева /за неимуществени вреди/ и 98 000 лева /за имуществени вреди/, ведно със законната лихва върху сумата на неимуществените вреди – от датата на подаване на исковата молба, и върху сумата на имуществените вреди – от датата на всяко извършено плащане, до окончателното изплащане на главницата. С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса поради липса на средства, което с процесното определение е уважено от съда.

С Разпореждане № 5005/22.04.2026 г. съдът е констатирал нередовности в подадената искова молба и е дал указания на ищцата за отстраняването им. В изпълнение на указанията, с молба вх. № 9773/12.05.2026 г. ищцата е уточнила твърденията си относно предмета и основанията на предявените искове. Посочила е като твърдени незаконосъобразни действия и бездействия издаването на разрешенията за строеж, допускането на намеса в общата сградна инсталация без съгласието на всички собственици, извършването на пробиви и разрушаване на общи части, преустановяването на отоплението, липсата на реакция по подадени сигнали и възражения, отказа от извършване на ефективна проверка, както и продължаващото бездействие по преустановяване на последиците. Ищцата е изложила становище, че указанието за посочване на конкретните длъжностни лица, извършили съответните действия и бездействия, противоречи на закона и съдебната практика.

За да обоснове правния си интерес от иска, ищцата е посочила, че процесната сграда, във вх. 1 на която ищцата е притежавала имот, представлява единен строеж, като входове 1 и 2 са свързани чрез обща абонатна станция, отоплителна система и общи сградни инсталации. Посочила е, че основава правния си интерес на засягането на нейни права и законни интереси посредством общите инсталации, независимо, че Разрешение за строеж № 173/ГИ/27.10.2020 г. е издадено за вх. 1 на сградата, а Разрешение за строеж № 174/ГИ/27.10.2020 г. – за вх. 2. Според изложеното вредите произтичат от единен процес, свързан с издаването и реализирането на разрешенията за строеж и последващите действия и бездействия на административните органи.

Ищцата е уточнила, че претендира неимуществени вреди за периода от октомври 2020 г., съответно от отоплителния сезон 2020/2021 г., до продажбата на имота ѝ във вх. 1 в сградата през 2024 г., като твърди, че част от последиците продължават и към момента. Имуществените вреди са посочени като произтичащи от лишаването от отопление, начислени суми, извършени разходи, обезценяването на имота и неблагоприятните последици при последващата му продажба.

Размерът на претендираните неимуществени вреди е определен на 86 919.60 евро, от които - 28 973.20 евро от твърдените нищожни административни актове; 28 973.20 евро - от действията по реализирането им и 28 973.20 евро - от бездействията. Размерът на претенцията за имуществени вреди /лишаване от отопление; начисляване на суми; направени разходи; обезценяване на имота; неблагоприятни последици при продажбата на имота/ е определен на 50 106.83 евро, 16 702.27 евро от които – от твърдените нищожни актове; 16 702.27 евро - от действията по реализирането им; 16 702.29 евро – от бездействията.

Ищцата е заявила претенции за законна лихва върху неимуществените вреди от октомври 2020 г. до окончателното изплащане, а върху имуществените вреди – от датите на настъпване на съответните вреди, начисляванията и извършените разходи през периода 2020–2024 г. до окончателното изплащане.

С молбата от 12.05.2026 г. ищцата е направила и искане за отвод на съдията-докладчик на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, като е изложила подробни съображения. Във връзка с направеното искане съдът е приел, че следва да се произнесе по него преди да пристъпи към преценка на уточнената искова молба. По отношение на наведените основания е обсъдил твърденията на ищцата за несвоевременно произнасяне по предходно искане за отвод, дадените указания за отстраняване на нередовности, преценката за редовността и предмета на исковата молба, твърдените обстоятелства, свързани с договорни отношения на Административен съд – Варна с търговски дружества, както и твърдяното забавяне на производството. По искането за отвод съдът е приел, че изложените обстоятелства не пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията-докладчик и е оставил същото без уважение.

По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, основана на твърдяната нищожност на Разрешение за строеж № 173/ГИ/27.10.2020 г., първоинстанционният съд е установил, че законосъобразността на акта вече е предмет на съдебен контрол по адм. дело № 176/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Установил е също, че претенция за обезщетение за вреди от същия административен акт е предявена по адм. дело № 2197/2023 г., производството по което е спряно до приключване на делото по оспорване на разрешението за строеж. Поради това съдът е приел, че настоящата претенция, доколкото се основава на нищожността на същия административен акт, е недопустима поради наличието на по-рано образувани производства със същия предмет. Посочил е, че въпросът за валидността на разрешението, включително за твърдяната му нищожност, следва да бъде разрешен в производството по адм. дело № 176/2024 г., а изходът от това производство е от значение за претенцията за обезщетение, предмет на адм. дело № 2197/2023 г.

По отношение на претенцията за вреди, основана на твърдяната нищожност на Разрешение за строеж № 174/ГИ/27.10.2020 г., съдът е приел, че ищцата не е доказала наличието на правен интерес. От представените по делото данни е установено, че тя не е притежавала имот във [заличен текст], гр. Варна, за който е издадено посоченото разрешение. Същевременно ищцата се е легитимирала като собственик на апартамент във вход 1, за който е относимо Разрешение за строеж № 173/ГИ/27.10.2020 г. Съдът се е позовал и на приетата по адм. дело № 176/2024 г. съдебно-техническа експертиза, според която отоплителната инсталация, предмет на разрешение № 173/ГИ/27.10.2020 г., не преминава през общи части и самостоятелни обекти във вход 2 и не обслужва обекти извън вход 1. При тези данни е прието, че ищцата не разполага с пряк и непосредствен правен интерес да претендира вреди от нищожността на разрешение № 174/ГИ/27.10.2020 г., поради което и тази част от исковата претенция е недопустима.

По отношение на претенциите за обезщетение за вреди от твърдени незаконосъобразни действия и бездействия съдът е приел, че дадените с Разпореждане № 5005/22.04.2026 г. указания не са изпълнени. Ищцата не е индивидуализирала конкретните действия и бездействия, не е посочила в какво се състои тяхната незаконосъобразност и кои конкретни длъжностни лица са ги извършили или са били длъжни да ги извършат. Според съда тези пропуски препятстват установяването на надлежния ответник и очертаването на предмета на спора и не позволяват разглеждането на редовна искова претенция.

Съдът е приел още, че посочените действия и бездействия са пряко свързани с издаването и изпълнението на Разрешение за строеж № ГИ-173/27.10.2020 г. и представляват негови последици, поради което тяхната законосъобразност следва да бъде преценявана в рамките на производството по оспорване на този административен акт, а не самостоятелно в настоящото производство.

Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е достигнал до извод, че отделните части на исковата претенция са процесуално недопустими – поради наличие на по-рано образувани производства, липса на правен интерес и неизпълнение на дадените указания за индивидуализиране на твърдените незаконосъобразни действия и бездействия, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Определението е частично неправилно.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната пред първоинстанционния съд искова молба на ищеца по адм. д. № 1038/2026г. по описа на АдмС - Варна, както и с указанията на съдебния състав, дадени с Разпореждане № 5005/22.04.2026г., намира, че в част от исковата молба действително липсва конкретика, относно обстоятелствата, на които се основава искът. В тази връзка с разпореждането на първоинстанционния съд са били дадени указания именно за отстраняване на така констатираните нередовности, свързани със задължителното съдържание на исковата молба. С Разпореждане № 5005/22.04.2026г. съдебният състав е поискал от ищцата да посочи конкретният период на претендираните имуществени и неимуществени вреди; да индивидуализира конкретните незаконосъобразни действия и бездействия, като се посочат тяхната незаконосъобразност и съответното длъжностно лице; да уточни размерите на отделните искове и периодите на дължимите лихви, съобразени с изискванията на ЗВЕРБ; да представи документ за собственост върху имота, находящ се във [заличен текст], като доказателство за правен интерес от претендирани вреди от нищожност на Разрешително за строеж № ГИ 174/27.10.2020г. Касае се за изискани от страна на първоинстанционния съд факти, а не за реализиране на правни изводи или съждения.

1.Относно иска за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от твърдените от ищцата незаконосъобразни действия и бездействия (различни от вредите, причинени от изпълнението на евентуално нищожните разрешения за строеж), правилно съдът е установил, че ищцата не сочи в какво конкретно се изразява тяхната незаконосъобразност, както и авторството им, за което съдът е дал указания, които, видно от уточняващата молба вх.н. 9773/12.05.2026 г. по описа на АС-Варна, не са изпълнени.

Вярно е, че законът изисква посочване на ответник, какъвто е наличен в молбата, но индивидуализиране на извършителите е било необходимо с оглед преценка на отношенията им с ищцата – дали са на равнопоставеност или по упражняване на публична власт, с оглед преценка на допустимостта на исковата молба.

Неоснователно е твърдението на ищцата, че поставените от страна на първоинстанционния съд уточняващи въпроси са такива по съществото на спора и не могат да бъдат основание за недопустимост на исковата молба. Задача на първоинстанционният съд е да изясни твърденията на ищеца, свързани със съществените елементи на предявения иск. За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди, причинени от конкретни действия, бездействия или актове, които са правнорегламентирани. От своя страна всяко правнорелевантно действие/бездействие се индивидуализира със своя автор, време на осъществяването му, респ. неговата продължителност, място на осъществяването му и др. Правилно в тази връзка първостепенният съд е дал възможност на ищцата да внесе яснота и пълнота в обстоятелствената част на молбата като сподели конкретни факти, на които претенцията ѝ почива. Същите са необходими с оглед обезпечаване равнопоставеността на двете страни в производството, доколкото гарантирането на състезателното начало при този вид административни спорове е отличителен техен елемент.

Така констатираните слабости са съществени за изясняване предмета на спора и обстоятелствата, при които се твърди да са получени сочените имуществени и неимуществени увреждания и потвърждават крайния извод на съдебния състав за липса в тази част на исковата молба на изискуемата по закон конкретика, която да обезпечи както правилното определяне предмета на спора, така и равнопоставеността на двете страни в състезателното производство. Отговорността на държавата макар и безвиновна е конкретна, а не абстрактна и може да бъде ангажирана след пълно и точно определяне на параметрите на противоправните действия, за които се търси обезвреда.

Като не е изпълнила надлежно указанията на съда, ищцата е допуснала спорните обстоятелства да останат неизяснени и по този начин констатираната от първоинстанционния съд слабост не е била отстранена.

В допълнение, следва да се има предвид и, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Касае се за правни и фактически актове на лица натоварени с реализирането на държавнически правомощия в широк смисъл. Т.е. касае се за случаи, когато съответните длъжностни лица са натоварени с властнически правомощия, посредством които могат едностранно да въздействат върху правната сфера на физическите и юридическите лица, в което фактически се изразява релизирането на държавната власт.

В конкретния случай, сочените обстоятелства не разкриват наличието на властнически функции от страна на държавната администрация, посредством които тя едностранно да въздейства върху лицата, като засяга по този начин техни права и интереси. Действията по издаването на разрешенията за строеж (и привеждането му в изпълнение) не са фактически, а правни такива. Не са фактически и действията по провеждане на производство по издаване на административен акт.

За вредите от действия и бездействия, които нямат административен характер, т.е. не изхождат от конкретни длъжностни лица в това им качество, а от частноправни субекти, отговорност може да се търси пред граждански съд.

С оглед гореизложеното, определението на АС-Варна за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото в частта относно претенцията за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се в издаването на разрешенията за строеж; допускането на намеса в общата сградна инсталация без съгласието на всички собственици; пробивите и разрушаването на общи части; преустановяването на отоплението; липсата на реакция по сигнали и възражения; отказът от ефективна проверка; продължаващото бездействие по преустановяване на последиците, е правилно и следва да се остави в сила.

2.

Относно претенцията за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, основана на твърдяната нищожност на Разрешение за строеж № ГИ-173/27.10.2020 г., правилно съдът е съобразил наличието на вече образувани производства, в които същият административен акт е предмет на съдебен контрол. От данните по делото се установява, че законосъобразността на разрешението се оспорва по адм. дело № 176/2024 г., а искова претенция за вреди, свързани с него, е предмет и на адм. дело № 2197/2023 г., производството по което е спряно до приключване на производството по оспорването на административния акт. При тези данни основателно е прието, че в настоящото производство не може повторно да бъде въведен спор относно валидността на същия административен акт и произтичащите от нея претенции за обезщетение, доколкото това би довело до паралелно разглеждане на идентичен спор. Именно предходното висящо производство е релевантно за приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК, приложим по силата на чл. 204, ал. 5 АПК.

Неоснователни са доводите, че съдът следва в настоящото производство самостоятелно да разгледа въпроса за нищожността на разрешението, доколкото същият вече е въведен като предмет на по-рано образувано съдебно производство, в което съдът следи за нищожността на акта служебно. Допускането на ново произнасяне по същия въпрос би създало предпоставки за противоречиви съдебни актове. Поради това правилно тази претенция е оставена без разглеждане.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че и в тази част процесното определение е правилно и следва да се остави в сила.

3.

Неправилен е обаче изводът на първоинстанционния съд относно претенцията за вреди от евентуалната нищожност на Разрешение за строеж № ГИ-174/27.10.2020 г.

От данните по адм. дело № 176/2024 г. по описа на АС-Варна, предмет на което е законосъобразността на Разрешение за строеж № ГИ-173/27.10.2020 г., съдът е констатирал, че по това дело е установеното, че ищцата не е притежавала и не притежава обект във вход 2 на сградата, за който е издадено посоченото разрешение. Тя се е легитимирала като собственик на обект във вход 1, за който е издадено друго разрешение за строеж – № ГИ-173/27.10.2020 г. Съдът е съобразил, че от приетата по адм. дело № 176/2024 г. съдебно-техническа експертиза е установено, че относимата към разрешение № ГИ-173/27.10.2020 г. отоплителна инсталация не преминава през обектите във вход 2 и не ги обслужва.

При тези фактически данни с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е установила пряк и непосредствен правен интерес от претендиране на вреди, основани на нищожността на разрешение № ГИ-174/27.10.2020 г., като се е позовал на правилото, че правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, за наличието на която съдът следи служебно.

Недопустимо е първоинстанционният съд да обосновава извода си с доказателства, събрани по друго съдебно производство, които не са надлежно приобщени към настоящото дело. В случая съдът се е позовал на съдебно-техническа експертиза и на фактически констатации по адм. дело № 176/2024 г. по описа на АС-Варна, без същите да са част от доказателствения материал по настоящото производство.

Освен това изводът дали Разрешение за строеж № 174/ГИ/27.10.2020 г. засяга правната сфера на ищцата изисква преценка на конкретни факти, относими към основателността на претенцията. Тези съображения са по съществото на спора и не могат да обосноват недопустимост на исковата молба. Предмет на решаване по същество е и дали имотът на ищцата е бил засегнат от издаването, респ. изпълнението на това конкретно разрешение за строеж, съответно дали същата може да претендира вреди от подобно засягане. По делото няма данни това разрешение да е предмет на разглеждане по друго висящо дело.

По изложените съображения, в тази част Определение № 6491 от 21.05.2026 г. по адм. дело № 1038/2026г. по описа на АС-Варна следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,