Определение № 3266 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано e по частната жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 против Определение № 2501/21.01.2026 г., постановено по административно дело № 685/2026 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С частната жалба се релевира оплакване за неправилност на определението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПАМ-5/17.12.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Излагат се твърдения, че е налице обоснована възможност за настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Иска се отмяна на обжалваното определение и решаване на спора по същество, чрез постановяване на определение, с което предварителното изпълнение на издадения и обжалван административен акт да бъде спряно. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез упълномощен представител юрисконсулт Петрова, в писмен отговор излага твърдения за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, подадена в 7-дневния срок по чл. 230 от АПК за обжалване на определението, от страна по делото, за която определението е неблагоприятно. По същество същата е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение искането на „Електроразпределение Юг" ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПАМ-5/17.12.2025 г. на КЕВР. С посочения административен акт на дружеството са наложени принудителни административни мерки, а именно: по т. 1. - в шестмесечен срок от получаване на решението „Електроразпределение Юг" ЕАД да постигне качество на електрическата енергия, отговарящо на определените в Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители показатели, доставяна на 27 бр. обекти на клиенти, посочени в Таблица „Измервания с мрежов анализатор КЕЦ К. 15.10.2023 г. до 15.10.2025 г.; по т. 2. - в седемдневен срок след изпълнение на указанията по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за извършеното, включително протоколи от измерване на качеството на доставяната електрическа енергия на обекти на клиенти по т. 1. За да достигне до извода си за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПАМ-5 от 17.12.2025 г., АССГ е счел, че в случая е налице допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на постановеното от КЕВР решение, при съдебният контрол на което, по силата на Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 1 от 2009 г., е приложим чл. 166, ал. 2 от АПК. С определението си АССГ е достигнал до извод, че предпоставките за спиране на предварителното изпълнение не са налице, тъй като наведените от жалбоподателя доводи за имуществен характер на вредите не удовлетворяват изискването на чл. 166, ал. 2 АПК за непоправимост на вредата и основаване на искането за спиране на нови обстоятелства. По посочените съображения искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението за ПАМ е отхвърлено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение е правилно. Не са допуснати релевираните касационни основания. Предмет на спора пред административния съд е Решение № ПАМ-5/17.12.2025г. на КЕВР, с който на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е наложена принудителна административна мярка по чл. 201, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 1, б. "а", чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 203 ЗЕ решението по чл. 202, ал. 1 може да се обжалва чрез комисията или чрез министъра на енергетиката пред Административния съд - град София по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му, подлежи на незабавно изпълнение и обжалването му няма суспензивен ефект. На основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Претендираното спиране на допуснатото по силата на законова разпоредба предварително изпълнение на административния акт е допустимо само при наличието на някоя от изрично и изчерпателно формулирани хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 13, ал. 9, изречение "трето" от ЗЕ, а именно: по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Оспореното решение на КЕВР попада сред изключенията, посочени в чл. 13, ал. 9, изречение "трето" от ЗЕ, с оглед на което искането за спиране изпълнението му при оспорването му по съдебен ред е допустимо. В производството по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК административният съд извършва преценка относно възможността допуснатото предварително изпълнение на принудителните административни мерки да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата. Обоснован е изводът на първостепенния съд за липса на доказателства за настъпване на значителна или трудно поправима вреда за електроразпределителното дружество. В конкретния случай жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се установява реална и конкретна опасност от настъпването на такива вреди. Наведените твърдения са общи и хипотетични и не позволяват да се направи обоснован извод за наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Наред с това, при преценката следва да се държи сметка и за съотношението между защитавания частен интерес на жалбоподателя и засегнатия обществен интерес. В случая предмет на административния акт са отношения, свързани със защита на значим обществен интерес, който по своето естество и значение има превес над индивидуалния интерес на оспорващия. В този смисъл, дори да се допусне, че жалбоподателят би понесъл вреди, те на са с такава интензивност и значимост, че да се противопоставят на защитения обществения интерес. В допълнение, настоящият състав счита, че представените към частната жалба приложения - справки не представляват годно доказателствено средство, тъй като от съдържанието им не може да бъде установен техният автор. При тези обстоятелства съдът не може да ги кредитира като доказателства относно релевантните по делото факти. На последно място следва да бъде отбелязано и това, че указанията на КЕВР практически са за постигане на параметри и характеристики, представляващи част от лицензията и съдържащи се в т. 3.3 от същата - „Качество на услугите“, поради което постигането им не може да бъде разглеждано изобщо в светлината на значителна или труднопоправима вреда, а като императивно задължение за частният жалбоподател по издадената му лицензия. Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице основание да бъде отхвърлено искането за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение Решение № ПАМ-5/17.12.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Обжалваното Определение № 2501/21.01.2026 г., постановено по административно дело № 685/2026 г. по описа на Административен съд - София-град, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на КЕВР за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като касаторът следва да се осъди да му заплати сумата от 102.26 евро (200 лева) юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, Върховният административен съд, състав на трето отделение