Определение № 3095 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2243/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от В. А. Г., чрез процесуалния представител адвокат И. против разпореждане № 1495 от 12.04.2023г. по в.гр.д. № 1409/2023г. на Софийски апелативен съд за връщане на подадената от него касационна жалба поради неизпълнение на дадени указания. Жалбоподателят счита постановения акт за незаконосъобразен поради липса на ясен, разбираем и вътрешно непротиворечив акт и неправилен като постановен в нарушение на нормите на чл.102з, ал.3 ГПК и чл.52 ,ал.2 ГПК, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане, ангажираните по делото доказателства и закона, намира следното: В. А. Г., чрез процесуалния си представител, е подал касационна жалба, която администриращият съд е преценил, че е в срок, със заплатена държавна такса и при наличие на надлежно изложение на основанията за касационно обжалване. С разпореждане № 901 от 6.03.2024г. същата е оставена без движение с дадени указания за представяне в 7-дневен срок на още два комплекта от жалбата, изложението и съдебната практика, на която страната се позова. За указанията на съда В. Г. е уведомен на 19.03.2024г. и в предоставеният му срок е подал молба, в която е посочил, че доколкото неговите касационна жалба и изложение са входирани по електронен път, чрез системата на ЕПЕП, съгласно нормата на чл.102з, ал.3 ГПК, преписи за страните не се представят. Освен това, пред вид обстоятелството, че ответникът е Прокуратурата на РБългария, преписи не следва да се предоставят и на основание чл.52, ал.2 ГПК, съгласно която разпоредба връчването на държавните учреждения се извършва само по реда на чл.38, ал.2 на посочения от тях електронен адрес /и по делото такъв адрес е наличен/. В молбата си страната е посочила и че ако съдът счита, че следва да се приложи последното изречение от чл.102з, ал.3 ГПК, тя е съгласна да заплати съответната такса за брой страници, определена от съда. С разпореждане № 1195 от 25.03.2024г., съдията докладчик е приел, че дадените указания не са изпълнени и като е посочил, че таксата е по 0.10ст. на страница, е дал последна възможностна жалбоподателя да отстрани посочената му нередовност. За указанията на съда В. Г. е уведомен на 9.04.2024г. и в предоставеният му срок е подал молба с приложено платежно нареждане за заплатена такса от 2.60лв./2 х 5 страници, общо 10 +2 х 8, общо 16/. Със сега обжалваното разпореждане № 1495 от 12.04.2023г., като е приел, че е представен банков документ за изготвяне на копия само на един комплект от изискуемите се документи за връчване, съдията докладчик е върнал подадената касационна жалба поради неизпълнение на дадените указания. Настоящият съдебен състав намира така постановеният съдебен акт за неправилен поради неспазване на императивното изискване на чл.102з, ал.3 ГПК /вж.в този смисъл определение по ч.гр.д.№ 1394/24г.на І г.о./ Съгласно цитираната норма – „при подаване на електронни изявления /каквото е настоящето/, към тях не се представят преписи за страните. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща само на тези участници в производството, "които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива". В случая ответната страна е Прокуратурата на РБългария, която е посочила електронен адрес и на която, съгласно чл.52, ал.2 ГПК, връчването следва да е на този адрес, по реда на чл.38, ал.2. Отделно, в случая, преписи от съдебната практика не е необходимо да се прилагат, доколкото същата е известна на касационната инстанция. За пълнота на изложението следва да се посочи, че посоченото от съда основание за връщане на касационната жалба по чл.286, ал.1, т.2 ГПК не е налице и защото страната е изпълнила дадените й указания, доколкото тя е поискала указания за точния размер на дължимата /според съда/ такса за внасяне и след като е получила общо указание, че дължимата такса на страница е от 0.10ст., е направила собствените изчисления и е представила доказателства за изискуемото плащане. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд