Решение № 1440 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. В. И. от гр. София, за отмяна на Решение №20713 от 16.06.2025 г. по адм. дело №3611/2025 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-4332-000842 от 11.02.2021 г. на полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), му е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца на собствения му лек автомобил – Форд „Фокус“ с ДК №[рег. номер]. В искането за отмяна се поддържа становище относно наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. На 28.08.2025 г. лек автомобил – Форд „Фокус“ с ДК №[рег. номер] е транспортиран с репатрак от автосервиза до „Пътна полиция“ – СДВР където е пререгистриран с нов ДК номер и му е предаден с приемо – предавателен протокол, който представя като ново доказателство по делото. Иска се отмяна на съдебното решение и на основание чл. 239, т. 3 АПК, тъй като с Решение №3030 от 11.08.2025 г. по анд №5777/2025 г. на Софийски районен съд е отменено Наказателно постановление (НП) №25-4332-004490 от 07.03.2025 г. на началник сектор отдел „Пътна полиция“ - СДВР, а ПАМ се прилагат при наличие на констатирано административно нарушение. Иска се отмяна на съдебното решение, на основание чл. 239, т. 4 АПК, поради противоречие на Решение №20713 от 16.06.2025 г. по адм. дело №3611/2025 г. на Административен съд София – град и Решение №3030 от 11.08.2025 г. по АНД №5777/2025 г. на Софийски районен съд. Иска се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на съдебни разноски по чл. 38, ал.1, т. 2 и 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Искателят се представлява от адв. Д. Стоянов – Адвокатска колегия - Враца. Ответникът – полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ – СДВР не изразява становище по искането. Върховният административен съд намира, че искането е подадено срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 240, ал. 2, във връзка с чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са съществували при разглеждането на спора, но не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. В случая представеният с искането приемо – предавателен протокол не е ново доказателство, тъй като е бил представен в производството пред АССГ, като в представения пред съда протокол е потвърдено, с подписи на страните по този протокол, че автомобилът е върнат, но не е посочена дата за връщане на автомобила. В представения в настоящото производство протокол, е посочена дата на връщане 28.08.2025 г. и е допълнен нов ДК номер на автомобила, след регистрация. В случая обаче, подписите върху този документ са положени върху протокол без посочена дата, поради което тези подписи по никакъв начин не удостоверяват, че на допълнително поставената дата - 28.08.2025 г., автомобилът е върнат. Следователно не се установяват нови обстоятелства, съществували към датата на приключване на устните състезания по делото (05.06.2025 г.) и не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Правилността на влезлия в сила съдебен акт не е предмет на настоящото производство. В съответствие с чл. 239, т. 3 АПК, актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Отмененото НП не е послужило като основание за издаване на заповедта, с която е приложена ПАМ по ЗДвП. Отмяната на наказателното постановление, с което И. е санкциониран с административно наказание "глоба", няма значение за законосъобразността на принудителната мярка и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производствата по прилагане на принудителна административна мярка и това за реализиране на административнонаказателна отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно административнонаказателната отговорност няма значение за принудителната мярка и съответно не може да обоснове отмяната й. Принудителните административни мерки се прилагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (чл. 22 ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка е насочена към премахване на административното нарушение и неговите последици, а не към санкциониране на нарушителя. Обратно - наказателно постановление се издава и административното наказание се налага на лице, извършило административно нарушение (арг. от чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), т. е. целта на производството е да санкционира лице, което с поведението си, с действията или бездействието си, е извършило административно нарушение (чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6 ЗАНН). Следователно отпадането на административнонаказателната отговорност за искателя И., посочен като извършител на нарушението, няма за последица отпадане на необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка. Ето защо отмяната на наказателното постановление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на принудителната административна мярка и не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая не е налице посочената хипотеза, тъй като с Решение №20713 от 16.06.2025 г. по адм. дело №3611/2025 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-4332-000842 от 11.02.2021 г. на полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“, а с Решение №3030 от 11.08.2025 г. по АНД №5777/2025 г. на Софийски районен съд е отменено НП 25-4332-004490 от 07.03.2025 г. на началник сектор отдел „Пътна полиция“ – СДВР. Видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви решения на АССГ и СРС, постановени по жалби срещу различни по правния си характер актове на орган на МВР, сектор "Пътна полиция". НП съставлява правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за установяване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. Докато заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП съставлява индивидуален административен акт, който се регулира от нормите на АПК. Следователно в конкретния случай се касае за дела с различен предмет (административен акт и НП), а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. В този смисъл аргументи могат да се черпят и от Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. На още по-силно основание това важи за настоящия казус, в който се противопоставят НП и индивидуален административен акт, издадени от различни органи, на различно фактическо и правно основание. Останалите доводи на искателя са неотносими към производството по отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение