Определение № 10011 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Тотин“ ЕООД, представлявано от Т. И. К. против Определение № 2649/25.06.2025 г., постановено по административно дело № 634/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение по Протокол № 13/02.04.2025 г. на Експертен съвет по устройство на територията при Община Стара Загора, в частта относно дадените указания за представяне на „Транспортно-комуникационна схема“, съгласувана с ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна, след което съдът да бъде задължен да допусне до разглеждане подадената жалба. Ответната страна ЕСУТ при Община Стара Загора с председател Главен архитект на общината посредством писмено възражение, подадено от процесуален представител оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е решение на Експертния съвет по устройство на територията при Община Стара Загора, обективирано в т. 2.6 по Протокол № 13/02.04.2025 г., с което не се приема проекта за ПУП – План за застрояване на поземлен имот с идентификатор 27214.32.1, местност „При село“, землище на с. Еленино,общ. Стара Загора, като са дадени указания на заявителя да представи „Транспортно-комуникационна схема“, съгласувана с ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“. Решението е оспорено в частта на дадените указания, като именно срещу съдържанието на същите се изразява несъгласие. Административният съд е анализирал характера на оспорения акт и приложимите за случая разпоредби, след което е достигнал до извода, че не притежава белезите на годен административен акт, който да подлежи на съдебно обжалване. Настоящият съдебен състав споделя мотивите за недопустимост на жалбата на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, като счита правните изводи, до които е достигнал първостепенния съд относно характера на оспорения акт за правилни и обосновани. С оглед вида и съдържанието на обжалваното решение, правилно съдът е приел, че същото не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не попада сред изброените в чл. 214 ЗУТ актове, а представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който е част от производството по издаване на окончателен административен акт. Действително, решението на ЕСУТ не е административен акт, слагащ край на административното производство, а само подготвя неговото приключване, тъй като изхожда от орган, който има консултативни и помощни функции. Неговото естество и целта му е да подпомогне компетентния административен орган и да подготви издаването на крайния административен акт по чл. 129 ЗУТ – заповед за одобряване на исканото изменение на плана или отказ да се издаде такава. Именно това би бил административният акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 214 ЗУТ, като в хода на съдебното му оспорване на преценка ще подлежи законосъобразността на проведената процедура, в това число и дадените от ЕСУТ указания, срещу които се възразява. Съдебното определението е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 200 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,