Определение № 1407 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1922/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “КТМ ЕКС” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 571/21.07.2023 г. по т.д. № 1115/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на “КТМ ЕКС” ЕООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 1212/27.12.2019 г. по т.д. № 553/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение на предходния състав на ВКС. Излагат се доводи, че съставът на ВКС не е разгледал въведеното като основание за отмяна на влязлото в сила решение ново обстоятелство, а именно: изначалната неизправност на В. С. С. по договора за замяна, обективиран в нотариален акт № 34, том 4, нот. дело № 322/25.08.2014 г. на нотариус С. Д., да прехвърли правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27 в [населено място], защото не е била негов собственик. Сочи се, че това ново обстоятелство от съществено значение за спора не е могло да бъде известно на молителя при решаването му нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство заради процесуална преклузия, настъпила преди узнаване на обстоятелството. Акцентира се, че тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство – в случая след 20.02.2023 г. Обосновава се, че в обжалваното определение са изложени мотиви само относно узнаването на новото писмено доказателство, че всяка от страните следва да следи за развитието на делото и се счита, че е узнала за съдебния акт с обявяването му, но това не било приложимо в хипотезата на откриване на ново обстоятелство, в който случай текстът на разпоредбата изисква за отчитане на срока да се съобрази факта на реалното узнаване на новото обстоятелство. Ответникът В. С. С. оспорва частната жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. С молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се претендира да бъде отменено влязлото в сила решение № 1212/27.12.2019 г. по т.д. № 553/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 34, том 4, нот. дело № 322/25.08.2014 г. на нотариус С. Д., с който В. С. С. е прехвърлила на “КТМ ЕКС” ЕООД правото на собственост върху няколко недвижими имота в [населено място] срещу 50 броя налични поименни акции от капитала на “Балик Тур” АД. Молителят твърди, че е узнал след 20.02.2023 г. за постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 82/04.03.2020 г. по гр.д. № 3658/2019 г. по описа на ВКС, I г.о., което определение сочи, че представлява ново писмено доказателство и от което извлича доводи за ново обстоятелство – неизправността на В. С. С. по договора за замяна, тъй като не е изпълнила задължението си да прехвърли правото на собственост върху гореописания поземлен имот в [населено място]. С определение № 82/04.03.2020 г. по гр.д. № 3658/2019 г. по описа на ВКС, I г.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 348/19.03.2019 г. по в.гр.д. № 2499/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3666/09.08.2018 г. по гр.д. № 16835/2017 г. по описа на Варненския районен съд за признаване за установено в отношенията между Държавата и “КТМ ЕКС” ЕООД, че дружеството не е собственик на поземления имот в [населено място] (идентичен с посочения в т. 1.3 от гореописания договор за замяна). В случая съставът на Върховния касационен съд, за да остави без разглеждане молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е приел, че определението на ВКС, постановено в производството по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, не представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с това определение ВКС не се произнася по същество на касационната жалба и с него не се установяват факти, които биха били от значение за друг спор. Намерил е, че молителят не би могъл да се позовава и на сила на пресъдено нещо, тъй като в производството по установителния иск за собственост В. С. не е участвала. Изложени са съображения, че независимо от това производството по гр.д. № 3658/2019 г. по описа на ВКС, І г.о., е било образувано по касационна жалба на “КТМ ЕКС” ЕООД и определението по чл. 288 ГПК е обявено на 04.03.2020 г., като същото не се съобщава на страните като необжалваемо. Посочено е, че обявяването на определението става чрез отразяване във водените от съда книги, до които страните имат достъп, и съдебният акт се публикува на интернет страницата на съда, поради което по-късният момент на евентуално отбелязване на определението в имотния регистър е без значение за датата на узнаване за постановяването му. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. На отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Новооткрито е и това писмено доказателство, което е било известно на страната, но по обективни причини тя не е била в състояние да го представи (така в Тълкувателно решение № 138/01.12.1967 г. по гр.д. № 106/1967 на ОСГК на ВС относно приложението на чл. 231, ал. 1, б. “а” ГПК – отм., която съответства на действащата разпоредба на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК). В случая молителят и настоящ частен жалбоподател твърди, че е узнал след 20.02.2023 г. за постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение от 04.03.2020 г. по гр.д. № 3658/2019 г. на ВКС, на което основава молбата за отмяна като ново писмено доказателство и като ново обстоятелство. Постановените определения в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК, които не подлежат на обжалване, не се съобщават на страните по делото, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК. Както е посочено в обжалваното определение на предходния състав на ВКС актовете се обявяват в книгите на съда. Същите са публични и до тях страните имат достъп. Съдебните актове на ВКС се публикуват и на интернет страницата на съда. Молителят и настоящ частен жалбоподател е бил страна в производството по гр.д. № 3658/2019 г. по описа на ВКС, поради което постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 82/04.03.2020 г. по това дело е могло да му бъде известно именно от горепосочената дата при полагане на дължимата грижа за водене на делото. С оглед на това не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че бил узнал за определението почти три години по-късно – след 20.02.2023 г. Поради горното към датата на подаване на молбата за отмяна – 09.05.2023 г., не може да се приеме, че преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК не е бил изтекъл. Съгласно разясненията, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, подадената след изтичането на срока молба за отмяна е процесуално недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че определението по чл. 288 ГПК от 04.03.2020 г., от което молителят извлича доводи за новото обстоятелство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е постановено по подадена от “КТМ ЕКС” ЕООД касационна жалба и при полагане на дължимата грижа дружеството е могло да се снабди с него още в хода на въззивното производство, образувано на 17.06.2020 г. по жалби на страните против решението по т.д. № 553/2018 г. на Варненския окръжен съд, чиято отмяна се иска по реда на извънинстанционния контрол. Също така с определението по чл. 288 ГПК касационната инстанция се произнася по допускането на касационен контрол, преценявайки наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК, а не дава разрешение по същество на факти, които да са от значение на другото дело. С оглед на горното посоченото от молителя ново обстоятелство не може да се приеме за такова по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд. Неоснователни са и оплакванията на частния жалбоподател, че в обжалваното определение не е разгледано като основание за отмяната соченото от него ново обстоятелство – че В. С. С. е неизправна страна по договора за замяна, предмет на т.д. № 553/2018 г. на Варненския окръжен съд. От предходния състав на ВКС са изложени съображения, освен относно момента на узнаване съгласно чл. 305, ал. 1, т.1 ГПК, то и че молителят не би могъл да се позовава на сила на пресъдено нещо, след като в производството по установителния иск за собственост В. С. не е участвала. Следва да бъдат споделени и изводите на предходния състав на ВКС, че определението на ВКС от 04.03.2020 г., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото с него касационната инстанция не се произнася по същество на касационната жалба и не може да установи факти от значение за изхода на друг спор. По изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,