Решение № 1975 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. Е. И., гражданин на Руската Федерация, чрез процесуален представител, срещу решение №27548/17.08.2025 г. по адм.дело № 2569/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №13310/18.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и лично, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - председател на ДАБ, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на И. срещу горепосоченото решение на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ e отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на И.. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че са нелогични и непотвърдени с доказателства опасенията на И. ще бъде наказателно преследван заради отклонение от мобилизация, поради което не са налице предпоставките на чл.8 ЗУБ. Изложени са и доводи за липса на основания по чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно. Необосновани са изводите за липса на относими към чл.8 ЗУБ факти. По делото е установено е, че И. е роден на [дата]година, същият е напуснал Русия през 2024 г. поради несъгласието си с водената война с Украйна и нежеланието си да участва в нея. Установено е, че същият е младши офицер от запас, които подлежат на мобилизация до 60 годишна възраст. Представил е и повиквателна от военните от 22 юни 2024 г. - след напускането му на Руската федерация, която не му е била връчена. От представената по делото справка за обстановката в Русия е видно, че невръчените призовки се считат за редовни. Същата му е била изпратена преди да навърши 60 - годишна възраст, тоест все още е подлежал на мобилизация предвид сержантското му звание. От справките по делото е видно, че за отклонение от мобилизация в Русия е предвидена наказателна отговорност. Освен това предвид вписаната му във военния му билет специалност са основателни опасенията му и, че след навършване на 60 - годишната му възраст може да бъде принуден да сключи "доброволен" договор с военните за участие във действия. Видно от доказателствата за обстановката в Руската федерация несъгласните с войната също са привличани към наказателна отговорност на това основание. Независимо, че част от тези обстоятелства са възникнали след напускането на И. на Русия, е налице хипотезата на възникнали "sur place" факти от значение за преценката дали са налице условията на чл.8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут (т.96 от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН от 1992 г.). В случая е налице хипотеза на чл.171 от същия Наръчник, в която е посочено, че когато военно действие е осъдено от международната общност, както войната между Русия и Украйна, и И. поради политическото си мнение против тази война не желае да участва в нея и е предвидено наказание, описано в мотивите на АС, за неучастието му след като е получил повиквателна, следва да се приеме, че е налице преследване поради политическо мнение по смисъла на чл.8 ЗУБ, поради което чужденецът не желае да се завърне в страната си на произход. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда предпоставките на чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като това е субсидиарна закрила, която се предоставя на лица, неотговарящи на изискванията за статут на бежанец, а в настоящия случай И. отговаря на тези изисквания. Решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отменя решението на председателя на ДАБ, на когото да се върне преписката за ново произнасяне по заявлението на И. за предоставяне на закрила. Воден от горното и на основание чл.222, ал1 АПК Върховният административен съд, пето отделение