Определение № 4891 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 579/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от „Калифея“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, за изменение на решение № 293 от 16.05.2024 г. по гр.д. № 579/2023 г. на ВКС, І г. о. в частта за разноските. Молителят сочи, че от приложените към делото доказателства не се установява договореното адвокатско възнаграждение в размер на 14 253 лв. да е било заплатено от Община Хисаря на процесуалния представител адв. Е. С., тъй като липсва извлечение от сметката, от което да е видно, че сумата е постъпила по сметката на процесуалния представител. На следващо място сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед извършените от процесуалния представител действия по делото. Поддържа също, че с оглед даденото от СЕС задължително тълкуване на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС / решения по дело С-427/16 и С-438/2020 на СЕС/ съдът не е обвързан от определените с Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и може да се отклони от тях, когато същите са явяват несъразмерно високи с оглед реално положения труд и направените разходи на процесуалния представител. Счита също, че след като в извънинстанционното производство за отмяна се събира такса в половин размер от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес /чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, то в случая обжалваемият интерес, спрямо който да се определя адвокатското възнаграждение, следва да е също 50% от посочения в решението материален интерес. От насрещната страна Община Хисаря е постъпил отговор, в който се изразява становище, че молбата на „Калифея“ АД по чл. 248 ГПК е неоснователна. Към същия са представени доказателства – преводно нареждане от 24.08.2023 г. за сумата 14 253 лв. към сметката на адв. С. в „Юробанк България“ АД, както и стандартен кредитен превод от 23.05.2024 г. за сумата 14 253 лв. на основание решение № 293 от 16.05.2024 г., преведена от „Калифея“ АД по сметка на Община Хисаря. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 293 от 16.05.2024 г. по гр.д. № 579/2023 г. на ВКС, І г.о., е оставена без уважение молба вх. № 508050 от 07.10.2022 г., подадена от „Калифея“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 134 от 25.01.2008 г. по гр.д. № 2757/2007 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 111 от 09.07.2007 г. по гр.д. № 2802/2006 г. на Районен съд – Пловдив, и молителят „Калифея“ АД е осъден да заплати на Община Хисаря сумата 14 253 лв. представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите към този съдебен акт съставът на ВКС е обсъдил възражението на „Калифея“ АД за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е намерил същото за неоснователно. Посочил е, че с оглед материалния интерес на делото /230 527 лв./, неговата фактическа и правна сложност, обема на извършените от процесуалния представител на Община Хисаря правни действия, изразили се в подаване на отговор на молбата за отмяна с подробни и аргументирани доводи относно нейната допустимост и основателност, явяване в открито съдебно заседание и изготвяне на писмена защита, съдържаща обсъждане на представените с молбата за отмяна писмени доказателства и значението им за изхода на спора за собственост, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК. Разрешаването на въпроса за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение е предпоставено от съвкупна преценка на всички обстоятелства по конкретното дело: предмет, материален интерес, вида и обема на положения от адвоката труд и извършените от него процесуални действия за защита интересите на представляваната страна, каквато в случая е направена. В настоящото производство по чл. 248 ГПК неоснователно се поддържа от молителя, че по делото липсвали доказателства за реалното заплащане от Община Хисаря на договореното адвокатско възнаграждение. В проведеното на 17.10.2023 г. открито съдебно заседание по делото е представен от пълномощника на Община Хисаря Договор за правна защита и съдействие от 24.08.2023 г., в който е отразено, че за изготвяне на отговор на молбата за отмяна и процесуално представителство по делото е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 14 253 лв., което е платено по банков път по сметката на адв. С.. Представено е и платежно нареждане от 24.08.2023 г. за превеждане на посочената сума от сметка на Община Хисаря по сметка на адв. С.. Тези документи, удостоверяващи плащането на договореното адвокатско възнаграждение в посочения размер, не са оспорени от молителя до приключване на съдебното заседание. С отговора на молбата по чл. 248 ГПК Община Хисаря представя и доказателства, че на същата дата - 24.08.2023 г., сумата е постъпила по сметката на адв. С.. Във връзка със заявеното от молителя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото - представените с молбата за отмяна многобройни писмени доказателства / от л. 23 до л. 113 от делото/, както и допълнително представените такива с молби от 20.02.2023 г., от 27.02.2023 г. и от 12.10.2023 г., които са подробно анализирани в отговора на молбата за отмяна и в представената от Община Хисаря писмена защита, изготвени от адв. С.. Отчетено е и явяването на преупълномощения от нея адвокат в проведеното открито съдебно заседание. Неоснователен е доводът на молителя, че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед извършените от пълномощника процесуални действия - подаване на отговор на молбата за отмяна, явяване в открито съдебно заседание и изготвяне на писмена защита, тъй като не държи сметка за положения от адвоката труд за изготвяне на тези становища и подготовката за съдебното заседание. Не може да бъде споделена и тезата на молителя, че в производството по чл. 303 и сл. ГПК материалния интерес на делото, което има за предмет отмяна на влязло в сила решение относно вещни права, както е в случая, е в размер на ½ от материалния интерес на делото в първата инстанция. Материалният интерес е обусловен от цената на иска, която по исковете за собственост или други вещни права се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК- въз основа на данъчната оценка на имота, а ако няма такава - от пазарната цена на вещната право. Разпоредбата на чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не обосновава друг извод, тъй като тя визира правила за определяне на държавната такса, които са различни от правилата за определяне на материалния интерес. В обобщение на изложеното, молбата на „Калифея“ АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът