Определение № 167 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5318/2014 г.

Постъпило е искане /наименовано „жалба“/ от Й. Г. Д. и Т. Г. А., чрез пълномощника им адвокат И. А. за отмяна на определение № 389/5.11.2014 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, в частта, с която Й. Г. Д. и Т. Г. А. са осъдени да заплатят на Е. С. Й., Адвокатска колегия-К., на основание чл.47, ал.6 ГПК сумата 500.00 лв., съставляваща минимално адвокатско възнаграждение за подаване отговор на касационна жалба и за прогласяване нищожността на издадения въз основа на него изпълнителен лист. Искането е обосновано с твърдения за неправилност на определението, тъй като са нарушени определените хонорари в наредбата на адвокатския съвет и тъй като по делото на адвоката са заплатени 400 лв. като особен представител и няма ново назначаване по делото, от което да е видно, че този адвокат е назначен и пред ВКС, както и поради това, че на Й. Д. и Т. А. е предоставен изпълнителен лист, като им е отнето правото да обжалват определението. Съдът като съобрази характера на исканията и на съдебния акт, до който се отнасят /а именно твърдения за неправилност на определение за разноски в касационно производство и искане за отмяната му/ констатира, че молбата, наименована „жалба“, подлежи на разглеждане по реда на чл.248 ГПК, като съобрази и, че процесуалния закон не предвижда възможност за самостоятелно обжалване на съдебен акт в частта за разноските. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК страната може да поиска изменение на окончателен съдебен акт в частта за разноските в едномесечен срок от постановяването му. В случая определението за разноски е постановено на 5.10.2014 г., поради което и подаденото искане за отмяната му е извън законовия срок и следва да бъде оставено без разглеждане. Воден от изложеното Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение