Определение № 2993 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С разпореждане № 45 от 23.02.2026 г. по ч. гр. д. № 4303/2025 г. на ВКС, І-во г. о., е върната частната жалба на Б. Р. С. срещу постановеното в производство по чл.248 ГПК определение № 158 от 15.01.2026 г. по същото дело. Докладчикът е приел, че частната жалба е недопустима. Тя е подадена срещу определение по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение подадената от Б. Р. С. молба за изменение на основното определение по делото в частта за разноските. Прието е, че съгласно чл. 248, ал.3 ГПК, определението за разноските може да се обжалва, ако подлежи на обжалване актът, чието допълване или изменение се иска. С определение № 5382 от 24.11.2025 г. по настоящото дело е потвърдено определение № 3493 от 03.07.2025 г. по гр. дело № 2518/2025 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадена от Б. Р. С. молба за отмяна вх. № 25006155 от 30.04.2025 г. на влязло в сила решение № 263551 от 29.12.2022 г. по гр. дело № 13394/2020 г. на Софийски градски съд и е прекратено образуваното въз основа на нея производство по гр. д. № 2518/2025 г. пред ВКС, II г.о. Тъй като определение № 5382 от 24.11.2025 г., постановено на основание чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК, не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението по чл. 248 ГПК, с което е отказано изменението му в частта за разноските. Затова подадената частна жалба против него следва да се върне като недопустима. Частна жалба срещу разпореждането на ВКС е подадена от Б. Р. С., чрез адвокат Н. К., АК-П.. В жалбата се съдържа позоваване чл.248 ГПК, както и на практиката на ВКС по прилагането му. Поддържа се, че ответната страна не е представила списък по чл.80 ГПК, в който да фигурира възнаграждение по чл.38 ЗА преди произнасянето на ВКС с определението, с което разноските на тази страна са присъдени. Оспорва се обжалваното разпореждане. То не отчитало съществените процесуални нарушения, довели до постановяване на определението по чл.248 ГПК. Сочат се доводи за недопустимост на производството по гр. дело № 2518/2025 г. на ВКС, ІІ гр.о. Бил нарушен редът за администриране на подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влязло в сила решение. Имало висящи производства за възстановяване на срока за подаване на молбата за отмяна. Поддържа се, че пред СГС е оспорено влизането в сила на решението, чиято отмяна е била поискана по реда на чл.303 и сл. ГПК. Сочи се, че били извършвани процесуални действия при висящо искане за отвод, което противоречало на принципа за справедлив процес. Имало съмнения за безпристрастността на член от състава на ВКС, който се произнесъл по молбата за отмяна, както и съмнения за нарушаване на правилата за случайно разпределение на делата. Неправилно били присъдени разноски по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 800 лв. Срещу действията по връчване на съдебни книжа и срещу поведението на участващите адвокати бил подаден сигнал до Прокуратурата, по който в момента се извършвала проверка. Допустимостта на съдебното производство била процесуална предпоставка, за която съдът следял служебно. Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане; да се приеме, че частната жалба срещу определение № 158 от 15.01.2026 г. по ч. гр. д. № 4303/2025 г. на ВКС, І-во г. о., е допустима; това определение да бъде отменено; да се приеме, че производството по гр. д. № 2518/2025 г. на ВКС е процесуално недопустимо, тъй като е образувано при вече висящо производство по същата молба; да бъдат обезсилени актовете по това дело и да бъде разпоредено молбата за отмяна да бъде разгледана в рамките на надлежното производство, при спазване на процесуалните правила и след окончателно произнасяне по въпросите за възстановяване на срока и за допустимостта на молбата за отмяна, по които са висящи производства по частни жалби и молби за възстановяване на срокове пред въззивната инстанция. Иска се да бъдат приложени разпореждане № 100/22.05.2025 г. по гр. д. № 1972/2025 г. и определение № 4038/04.09.2025 г. по гр. д. № 1972/2025 г.; да се обсъдят наличните по делото пълномощни на адв. С. П.; да се изискат служебно от СГС всички подадени висящи жалби, както и молби за възстановяване на срокове; да се изискат от СГС всички приложени по делото преписи и материали, включително сигнала до Прокуратурата. Иска се спиране на производството до окомплектоване на делото. Ответниците в производството Соня Н. И., П. В. П., К. В. А., И. Б. Н., действащи чрез адв. С. Я. П., оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо разпореждане на член от състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. На първо място – не е налице законово основание за спиране на производството по делото до окомплектоването му с актове и документи, съдържащи се в други дела. Такава възможност чл.229 ГПК не предвижда. Освен това - по необходимост към ч. гр. д. № 4303/2025 г. на ВКС, І-во г. о., по което е постановено обжалваното разпореждане, са приложени свързаните дела - гр. д. № 1972/2025 г. на ВКС, І-во г. о. и гр. д. № № 2518/2025 г. на ВКС, ІІ гр.о. На следващо място – предметът на настоящото частно производство е много тесен – в него се проверява единствено законосъобразността на обжалваното разпореждане № 45 от 23.02.2026 г. по ч. гр. д. № 4303/2025 г. на ВКС, І-во г. о. Няма процесуална възможност в това производство да бъдат разгледани и разрешени други правни спорове: за допустимостта на производството по отмяна на влязло в сила решение, образувано по молба на настоящата жалбоподателка; за съобразяване на изхода на производства по възстановяване на срока за подаване на молбата за отмяна, както и за проверка на правилността на самото определение по чл.248 ГПК. Всички изброени производства се развиват самостоятелно в определените за тях срокове и по установения процесуален ред. И на последно място – обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. То е изцяло съобразено с разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК и с обстоятелството, че основният акт, постановен по ч. гр. д. № 4303/2025 г. на ВКС, І-во г. о., е определение № 5382 от 24.11.2025 г., с което е потвърдено преграждащото определение № 3493 от 03.07.2025 г. по гр. дело № 2518/2025 г. на ВКС, ІІ гр.о. Доколкото определение № 5382 от 24.11.2025 г. по ч. гр. д. № 4303/2025 г. на ВКС, І-во г. о. е окончателно и не подлежи на обжалване, то съгласно чл.248, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване и определението по чл.248 ГПК, постановено в това частно производство – определение № 158 от 15.01.2026 г. ч. гр. д. № 4303/2025 г. на ВКС, І-во г. о. Затова правилно частната жалба срещу това определение е върната с обжалваното разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,