Определение № 3513 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2846/2024 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 20.05.2025 год. на касатора В. Д. В., в която се съдържа искане за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело определение № 2312 от 08.05.2025 год. в частта му за разноските. Касаторът поддържа, че присъденият на насрещната страна адвокатски хонорар е прекомерно завишен и следва да бъде намален от 700 лв. на 100 лв. Възнаграждението трябвало да бъде съобразено с реално положения от адвоката труд, с оглед даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС. В случая отговорът на касационната жалба представлявал копие на отговора на въззивната жалба, като адвокатът не бил коментирал нито едно от посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване, нито формулираните правни въпроси. Отговорът бил формален и не била извършена задълбочена правна работа. Пред касационната инстанция не било осъществявано процесуално представителство. Ответната страна Ц. Ч. С. счита, че искането следва да се остави без уважение. Поддържа, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е справедлив, тъй като съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените процесуални действия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Касационното производство е образувано по касационна жалба на ищеца В. Д. В. срещу въззивно решение № 1630 от 20.03.2024 год., постановено по в. гр. дело № 8986/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Ж с-в, с което, като е потвърдено решение № 567 от 12.01.2023 год., постановено по гр. дело № 34244/2021 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 154 с-в, е отхвърлен предявения от В. Д. В. срещу Ц. Ч. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 3 285 евро – подлежаща на връщане /като получена без основание/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2016 год. до окончателното й изплащане. Ответната страна Ц. Ч. С. е подала, чрез упълномощен адвокат, отговор на касационната жалба, с който е поискала и присъждането на направените разноски, като е представила договор за правна защита и съдействие /с характер на разписка/, от който е видно, че е заплатила адвокатски хонорар в размер на 700 лв. С определението по настоящото дело № 2312 от 08.05.2025 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и касаторът е осъден да заплати на ответницата направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 700 лв. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат, само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него – без открити заседания /например в производството по чл. 288 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжа, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражение за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК /определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, определение № 60180 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 562/2021 г., IV г. о., ГК/. От даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС по преюдициално запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /с предишно наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не обвързват съда. Дължимият размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи при съобразяване на предмета на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Касационната жалба на ответника – с обжалваем интерес от 3 285 евро, съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поставени са осем правни въпроса, по които се твърди допуснато противоречие с практиката на ВКС, по-голямата част от които са били неотносими към спора. С подадения отговор са изложени обосновани аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и съображения за неоснователност на поддържаните основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК /в действителност част от тези съображения приповтарят изложените такива в отговора на въззивната жалба за правилност на първоинстанционното решение/. Следователно касационното производство не отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Същевременно заплатеният от ищцата адвокатски хонорар е в по-нисък размер от минималния такъв, предвиден както в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата – 942.49 лв., така и в чл. 9, ал. 3 от Наредбата /редакция на нормата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, Изм. – ДВ, бр. 88 от 2022 год./, като същият, с оглед спецификата на производството по чл. 288 ГПК, е съответен на усилията на защитата, в т.ч. на нейното качество, поради което не е налице основание за неговото намаляване. Ето защо искането на касатора по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение