Решение № 211 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2010 г.

Решение № 211 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Стефка Христова Шопова и Иван Христов Топузов от гр. Благоевград, чрез пълномощника им-адв. Жана Димитрова Андоново-АК-Благоевград, против решение № 778/13.01.2009 г., постановено от Административен съд-Благоевград, по адм. д. № 65/2007 г. Касационната жалба е подадена от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Стефка Христова Шопова и Иван Христов Топузов, със съдебен адрес- гр. Благоевград, ул. "Тодор Александров" № 49,офис 109. За да отхвърли жалбата, съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба от Стефка Христова Шопова и Иван Христов Топузов против решения № № 396,386,393,391,394 и 399 по Протокол № 32/26.02.2007 г. от заседанието на Общински съвет-гр. Симитли, с които е решено да се проведат търгове с тайно наддаване за продажба на недвижими имоти-частна общинска собственост, представляващи помещения в сгради, построени в УПИ I, пл. № 1460,кв. 72,целият имот с площ от 3303 кв. м. по рег. план на гр. Симитли от 1951 г., изменен със заповед № 169/24.08.2005 г. и Заповед № 11/12.01.2007 г., допълване на кад. план, одобрен със заповед № 466/29.12.2006 г., подробно описани във всяко решение, ведно със съответното право на строеж върху имота. В жалбата се твърди, че оспорващите са собственици по наследство на имот пл. № 371 по плана на гр. Симитли, целият с площ от 1500 кв. м., за който се легитимират като такива с нот. акт № 103, т. VII, д. № 1231/2005 г. на нотариус с район на действие-РС-Благоевград. От приетите като писмени доказателства актове за общинска собственост, Община Симитли също се легитимира като собственик на процесните имоти, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОС. Актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени със закона, въпреки, че няма правопораждащо действие. До отмяната му по общия исков ред в рамките на гражданско-правен спор, той следва да се цени от съда като меродавен. При тези данни е направил извод, че жалбата е неоснователна, тъй като оспорените решения са издадени от компетентен орган, приети са в изпълнение на законово правомощие и при наличието на кворум. В касационната жалба се поддържа, че решението на административен съд-Благоевград е неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, със следните аргументи: Данните по делото сочат, че жалбоподателите са собственици на имот пл. № 371 по плана на гр. Симитли, с площ от 1500 кв. м., установено с представения констативен нот. акт № 103,том VII, рег. № 15237,н. д. № 1231/2005 г., издаден от нот. с рег. № 241 и район на действие-РС-Благоевград. Горевизираният титул за собственост е издаден въз основа на влезли в сила съдебни решения. Данните по делото сочат, че е налице и висящ спор между жалбоподателите и община Симитли-предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. За да се извършат процедурите по продажбата съзнателно и целенасочено е променен планоснимачния номер на недвижимия имот на жалбоподателите, както и планоснимачните номера на сградите, незаконно построени в него. Производството пред гражданския съд е било спряно, като е дадена възможност на страните да се споразумеят и то най-вече с допълването на кад. план на община Симитли с имота на жалбоподателите. Но тъй като и до ден днешен община Симитли не е направила това, производството не е възобновено. Независимо от това, налице е обезсилено съдебно решение, т. е. спорът между жалбоподателите и общинската администрация не е решен. Няма обезсилване на нотариалният им акт, за да се приеме, че жалбоподателите не са собственици на процесния имот. Не се спори, че община Симитли се легитимира с актове за общинска собственост, но тези актове са с дата 16.02.2007 г., много след образуването на гражданското дело. Не е без значение и фактът, че вещото лице е категорично, че за построеното и отразеното в тези актове за общинска собственост, общината не разполага с необходимите строителни книжа и документи. Също така, съгласно заключението на вещото лице, обявените за продажба помещения, находящи се В сгради, предмет на атакуваните решения, засягат имота на жалбоподателите. Безспорно е, че установяването на правото на собственост в административното производство е недопустимо, но от данните по делото е видно, че обявената тръжна процедура от ОС включва освен самите сгради, но и правото на строеж върху имота, предмет на констативния нот. акт. Ответната страна-Общински съвет-Симитли и заинтересованата страна-Кметът на община Симитли, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Така подадената касационна жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните причини: Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорваният административен акт - решения на Общинския съвет-Симитли от 26.02.2007 г., с което е бил обявен търг за продажба на сграда и право на строеж от имот-частна общинска собственост, е законосъобразен. Актът е бил издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от ЗОбС и чл. 35, ал. 1 от НРПУРОС. По отношение на обявената тръжна процедура не са били установени нарушения на ЗОбС, и по-специално на чл. 34, ал. 2 и ал. 4 от закона. За посочения имот е налице акт за общинска собственост, който въпреки, че няма конститутивен ефект съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОбС, не е бил оспорен по съответния ред. От събраните в хода на съдебния процес доказателства е станало ясно, че за посочения имот е налице спор за собственост. Неговото решаване обаче не може да е предмет на настоящото производство. При предходно разглеждане на делото във ВАС, на касаторите е било признато правото на участие по делото и съответно наличието на активна процесуална легитимация. В касационната жалба е посочено, че спрямо спорния имот са били налице неточности в описание на кадастралните му граници и при определяне регулацията на ПУП, което е неотносимо към настоящия спор. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От доводите на страните и от представените писмени доказателства е установено, че в случая се касае до спор за собственост, който спор не би могъл да се разреши в съдебно-административното производство, а само по общия исков ред. От представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателите се легитимират като собственици на земята, съгласно представения нот. акт, издаден въз основа на влезли в сила съдебни решения, но и община-Симитли е представила актове за частна общинска собственост, с които се легитимира като собственик на процесните имоти. От заключението на приетата СТЕ се установява, че описаните в оспорените решения на ОС имоти попадат в сгради, построени частично върху имота на жалбоподателите. Следователно по делото са представени доказателства за собственост и на двете страни върху идентични имоти, налице е доказан спор за материално право, който не може да се разреши в това производство, а само по общия исков ред. Жалбоподателите не оспорват, че производството по предявения иск по чл. 108 от ЗС е било прекратено и следователно няма постановено решение по общия исков ред, което да разрешава спора за материални права между страните, нито висящ такъв. Спорът за материално право следва да се разреши по общия исков ред, а съдът в настоящото административно производство не е компетентен да го разрешава, тъй като правният спор се свежда именно до това кой е собственик на имота. Възражението в касационната жалба, че съдът е решил спора на 13.01.2009 г. -преди разглеждането на делото в съд. заседание на 30.11.2009 г. не касае спора по същество, тъй като явно се касае до допусната фактическа грешка в изписаната от съда година, която подлежи на поправка от същия съд. Очевидно решението е постановено на 13.01.2010 г. По изложените съображения решението на административния съд е правилно и законосъобразно като краен резултат и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,