Решение № 929 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. О., гражданин на Република Турция чрез процесуален представител, срещу решение № 7121 от 26.08.2025 г., постановено по административно дело №1477/2025 г. от Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 4042/10.07.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано да у бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежищата и бежанците (ЗУБ), а причините, поради които Орал е напуснал държавата сина произход е осъждането му за криминално деяние с влязла в сила присъда, която същият при завръщането следва да изтърпи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В случая от бежанската история на Орал не се установява преследване по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като осъждането му е за участие в сбиване, а не по причини посочени като основания в ал.1 на чл. 8 ЗУБ, като не е установено и наличие на предпоставките по ал.5 на цитирания текст. При това, както правилно е прието в обжалваното решение не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ. Отделно от това по делото е установено от приетите и неоспорени писмени доказателства, че на територията на Турция няма въоръжен конфликт, при който насилието може да се разпростира към цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, а дори да има някакви сблъсъци, те не обхващат цялата страна. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че същите са спазени, а и липсват конкретни доводи за обратното.…. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, а правните му изводи са формирани изяло въз основа на събраните доказателства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение