Определение № 734 от 20.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2795/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ Т.-Д. Е. – [населено място], общ.Р., против определение № 513/24.07.2014 г. по в.ч.т.д. № 554/2012 г. на Варненски АС, с което се оставя без разглеждане молбата му за връщане на сумата 17 000 лв., представляваща внесена гаранция в производството за обезпечаване на предявения от молителя иск по т.д. № 74/20102 г. на Добрички ОС по чл.55 във вр.с чл.87 ЗЗД с цена 168 000 лв. против А.-ДБ О.-Д.. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Всъщност с молбата се иска не само връщане на внесената гаранция, но и отмяна на обезпечението. С обжалваното определение е прието следното: Правен интерес да иска отмяна на обезпечението има ответника А.-ДБ О., чиито права са засегнати от обезпечението. Единствената възможност за освобождаване на внесената гаранция е посочена в чл.403,ал.2 ГПК, като предпоставките са посочени в ал.1. Но производството е висящо, тъй като решението по в.т.д. № 90/2014 г. на Варненски АС било обжалвано пред ВКС. Обжалваното определение е неправилно. Отмяната на обезпечението се извършва съгласно чл.402,ал.1 ГПК въз основа на молба на заинтересованата страна-т.е. отмяна може да бъде предприета и по инициатива на двете страни. С разпоредбата на чл.403 ГПК е уредена възможността в хипотезите, когато обезпеченият иск е отхвърлен или не е предявен в срока по чл.390,ал.3 ГПК, или делото е прекратено, ответникът да претендира от ищеца вредите вследствие на обезпечението. Но в случая тези хипотези не са налице. По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о.