Определение № 3010 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на област София, срещу определение № 2307/22.01.2025 г. по адм.д. № 10544/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Твърди се, че определението е неправилно и необосновано. Съдът неправилно преценил, че е налице оттегляне на мълчалив отказ, тъй като бил издаден изричен акт. Към момента на произнасяне на съда бил отпаднал правния интерес на жалбоподателя от водене на делото. Претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя била неоснователна. Иска се от съда да вземе предвид практика на Съда на европейския съюз и да приеме, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Иска се отмяна на определението и произнасяне по същество, като претенцията за разноски на жалбоподателката бъде оставена без уважение. Ответникът – А. Й. Н., чрез процесуален представител дава становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадени от участник в производството пред първоинстанционния съд, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред съда определение № 2307/22.01.2025 г. по адм.д. № 10544/2024 г. по описа на Административен съд София – град, е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на Определение №26481/09.12.2024 г. по същото дело, в частта за разноските. За да се произнесе, съдът е приел, че основание за прекратяване на производството е извършване на исканата от оспорващата административна услуга, по отношение на която към датата на подаване на жалбата е бил формиран мълчалив отказ. Ответникът дал повод за завеждане на делото, при което е станал причина за жалбоподателя да възникнат разноски във връзка с необходимостта от оспорване по съдебен ред, поради което дължи тяхното възстановяване. С извършване на исканата административна услуга след подаване на жалбата, ответникът на практика оттеглил формирания мълчалив отказ, макар да няма изрично изявление за оттеглянето му, но такова не било необходимо и в хипотезата на оттегляне на оспорения акт разпоредбата на чл.143, ал.2 АПК предвиждала, че подателят на жалбата има право на разноски. При липса на своевременно направено искане от ответника за тяхното намаляване, съдът не можел да извършва преценка за тяхната прекомерност, дори и на основание решението на СЕС по дело С-438/22. Акцентирано е върху обстоятелството, че жалбата е постъпила чрез административния орган и в нея е направено искането за присъждане на разноски, като са представени и доказателства за техния размер, което му е дало възможност да възрази срещу размера на адвокатското възнаграждение с изпращане на жалбата в съда. Като не е сторил това, правото му на възражение за прекомерност се е преклудирало. Застъпено е становище, че в производството по чл.248 ГПК, вр. чл.144 АПК, възражение за прекомерност е недопустимо за разглеждане. Настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна. В конкретното производство жалбата на А. Й. Н. е оставена без разглеждане поради процесуална недопустимост на производството, обусловена от липса на правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ на административния орган за извършване на търсената от нея административна услуга. В случая е безспорно, че именно поведението на административния орган в лицето на Областен управител на Област София е дало повод за образуване на производството пред Административен съд София - град и това обстоятелство правилно е взето предвид при преценка на основателността на искането за присъждане на разноските, сторени в това производство от жалбоподател. В практиката си Върховен административен съд нееднократно е застъпвал позицията, че издаването на административен акт в хода на образуваното пред компетентния съд производство, по правната си същност, характер и последици представлява оттегляне на оспорения административен акт, тъй като има правопогасяващ ефект за участниците в процедурата. Настоящият съдебен състав намира, че след като с поведението си административния орган е станал причина за извършване на разноски от страна на жалбоподателката по повод образуването на производство пред съда, той следва да понесе същите. Търсената от А. Н. административна услуга е извършена след депозиране на жалба и внасяне на задължителна държавна такса и предприети действия, насочени към осъществяване на ефективна защита от жалбоподателката, обвързани с изплащането на възнаграждение на представляващия я адвокат. Лишаването на жалбоподателя от правото за компенсиране на сторените пред съда разноски във връзка с оспорване на административния акт, поради обстоятелството, че органа е издал същия след образуването на съдебното производство би означавало, че жалбоподателката ще поеме изцяло финансовата тежест от чуждо /на административния орган/ неправомерно поведение, което е недопустимо. По тези съображения определението следва да се остави в сила поради липса на допуснати от съда нарушения по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Липсва надлежно и своевременно направено от ответната по частната жалба страна възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, за прекомерност на претендираните за присъждане в полза на жалбоподателя разноски. Правилно е отбелязано, че в производството по чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, възражение за прекомерност на претендираните за присъждане от ответната страна разноски е недопустимо. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,