Определение № 60320 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3918/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 60184/24.06.2021 г. по гр.д. № 2752/2020 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, IV-то отд., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на кооперация „Щуменска заря“ за изменение в частта за разноските на решение № 94/20.04.2021 г. по същото дело поради непредставяне на списък на разноските пред касационната инстанция (чл. 80 ГПК). Определението се обжалва от кооперацията с довод, че изискването по чл. 80 ГПК осъществяват представените пред двете предходни инстанции списъци, евентуално – да го удовлетворява списъка на разноските, представен към частната касационна жалба. Частната жалба е с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК), в компетентност на настоящия, друг по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК състав на Върховния касационен съд, от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 2 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но неоснователна. Съображения: Разпоредбата на чл. 80 ГПК изисква страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи списък на разноските, както и санкцията за неизпълнението на това процесуално задължение – правото й да иска изменение на решението се преклудира. В такава хипотеза чл. 80, изр. 2 ГПК установява (предвижда) представянето на списъка като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, а неизпълнението му прави молбата недопустима (т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС). Тълкувателното решение разяснява, че списъкът страната следва да представи до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а списъкът следва да съдържа извършените пред тази инстанция разноски. Следователно списъците, които жалбоподателят твърди да е представил, за извършени разноски в приключените производства в предходните две инстанции, не осъществяват изискването на чл. 80, изр. 1 ГПК, а с обжалваното определение предходният състав на Върховния касационен съд правилно е оставил без разглеждане молбата за изменение на касационното решение в частта за разноските. Неоснователен е и доводът, че изискванията на чл. 80, изр. 1 ГПК осъществява списъкът, приложен към частната жалба. Приключилото открито съдебно заседание, след което е постановено касационното решение, е пропуснатият срок, който е преклудирал правото на жалбоподателя на изменение на решението в частта по разноските. Списъкът, който той представя след изтеклия срок, настоящият състав не следва да зачете (чл. 64, ал. 1 ГПК). При тези мотиви, съдът