Определение № 1135 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12008/2024 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Екобулпак България“АД със седалище в гр.София, чрез адв. Кеседжи, срещу Определение №23651 от 15.11.2024г., постановено по адм. дело №8258/2024г. по описа на Административен съд – София град(АССГ). В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна, като спорният въпрос бъде разрешен по същество, като се допусне спиране на обжалваното Решение №389 на Столичния общински съвет(СОС), прието на заседанието му на 25.07.2024г.. Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК е постъпило от СОС, чрез гл. юриск. Милева, с което се оспорва основателността на тази депозираната частна касационна жалба и се настоява за оставяне в сила на обжалваното определение на АССГ. Претендират се разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да отхвърли искането на „Екобулпак България“АД за спиране изпълнението на атакуваното Решение №389 на СОС, прието на заседанието му на 25.07.2024г.., първоинстанционния съдебен състав от трима съдии приел, че иконмическите интереси на тържовското дружество не могат да се противопоставят на презюмирания със закона обществен интерес. Настоящият съдебен състав намира за принципно правилна развитата в обжалвания съдебен акт тезата на съдебния състав на АССГ. Всъщност и доколкото с новелата на чл.180 ал.1 АПК предварителното изпълнение на оспорения общ административен акт е допуснато по силата на самия закон, то имплицитно и съобразно препращането на чл.180 ал.2 във вр. с чл.166 ал.2 и ал.3 АПК, с това се презюмират една или повече от предпоставките, посочени в чл.60 ал.1 АПК, а именно: необходимост да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. При това положение, страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност да й бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В казуса оспорващият представя Справка, която сравнява необходимите разходи за обслужване на системата на разделно събиране на отпадъците от опаковки по сегашните и новите условия на територията на Столична община, като сочи в тази връзка, че разходите биха нараснали от 2 952 000 лева на 8 406 000 лева, плюс още 2 660 800 лева за закупуване на нови контейнери. Сочи се, че съгласно представените данни за оборота на търговското дружество, то сумата е съпоставима с годишния оборот на търговеца, което е финансово непосилно за него, тъй като дружеството следва да поддържа минималните изисквания за обхванато население съгласно Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, а Столична община не е единствената, която обслужва. В случая настоящият съдебен състав намира, че принципно тезата на частния жалбоподател е резонна, с оглед дължимото доказване на изискуемите се обстоятелства, свързани с настъпване в правната му сфера на значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка ясна е нормата на чл.29 ал.1 от посочената Наредба, че минималните цели за обхванато население се постигат от организациите по оползотворяване в съответствие с пазарния им дял съгласно формула, посочена в § 1, т. 36 ДР на нормативния акт. Видно е обаче в тази насока от официално публикуваните последни данни на сайта на Министерство на околната среда и водите, че към 25.09.2024г. „Екобулпак България“АД е пуснало на пазара 88 787,793 тона опаковки, на което съответства пазарен дял от 20,83%, поради което и задълженото за обхванато от този оператор население по чл.84 от Закона за управление на отпадъците(ЗУО) възлиза на 1 249 556 жители за цялата страна. В същата таблица е посочено също така, че реалното обхванатото население обаче на територията на всички обслужвани общини за субекта възлиза на 1 470 322 жители. Т.е. от тези данни е видно, че всъщност от четирите организации за оползотворяване на опаковки само частният жалбоподател покрива този критерий и даже го надхвърля, т.е. съществуват определени резерви за търговското дружество. На следващо място и съгласно собствените изчисления, направени в представената към жалбата таблица, която е подписана от неизвестно лице, а посочените там данни не са приети за безспорно установени между страните, освен промяна в разходваните годишни суми е налице и съществено покачване на количествата отпадъци от опаковки – същите нарастват от общо 17 874 тона до 32 200 тона. Т.е. няма как при двойно увеличаване на количествата, разходите да остават относително непроменени. Очевидно е, че за търговското дружество, а и за всички останали адресати, ще е налице промяна по отношение общата финансова рамка, но не се установява само от посочените и представени по делото доказателства, да са налице основания, обосноваващи извод, че тази разходи ще са именно такива, за да обосноват настъпването на едни значителни или труднопоправими по своя характер вреди. Действително Столична община е общината с най-голям брой население в страната, но в общата рамка следва да се имат предвид и отношенията на касационния жалбоподател с останалите обслужвани общини, които с времето също търпят изменения, респ. с оглед икономическите му интереси същият е в правото си да преценя измененията по линията: количество пуснати на пазара опаковки-пазарен дял-задължение за обхванато население, за да определя и търговската си стратегия, съобразно финансовите си възможности. В този смисъл касационният състав счита, че „Екобулпак България“АД не установи търсеното съществено засягане на правната му сфера, изразено чрез възможното причиняване на едни значителни или трудно поправими вреди за него, респ. сигурното им настъпване, при условията на главно доказване, което следваше да е и пълно, за да се преодолее призюмираното от закона преимущество на защитавания обществения интерес с допуснатото от закона изпълнение на общия административен акт. Консеквентно това обосновава и изводите на съда за правилност на атакуваното съдебно определение на тричленния състав на АССГ, поради което същото следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода на спора разноските се дължат на Столична Община, като същите се констатираха да са в размер на 50 лева за осъществената защита от юрисконсулт съгласно чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, изразила се само в депозиране на отговор на частната жалба. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение