Решение № 4428 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 292/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), подадена чрез пълномощника юрисконсулт М. Кърчева, срещу решение № 35433 от 28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2892/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда, че в заповедта за уволнението липсват дата и място на нарушението, както и негово конкретно описание. Заявява, че се касае за системно, т. е. непрекъснато деяние, релевантните факти от обективна страна на нарушението са описани в другите материали по преписката, посочени са и правните основания за издаване на заповедта. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства и е игнорирал извършената по делото експертиза. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу издадените от него заповеди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Т. С., чрез пълномощника адвокат А. Георгиев, в представен писмен отговор и в съдебно заседание и писмено защита, оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по подробно изложени съображения. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като пледира, че са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по жалба на А. С. против издадените от председателя на КЗК, заповед № РД-20-СПО-11/27.02.2025 г., с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № РД-20-СПО-12/27.02.2025 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - главен експерт в Дирекция „ Обществени поръчки и концесии“. С обжалваното решение заповедите са отменени като незаконосъобразни. От фактическа страна е установено, че на 17.02.2025 г. директорът на дирекцията в която работел С., подал до председателя на КЗК докладна записка относно неспазване на трудовата дисциплина от служителя с предложение да бъде прекратено служебното му правоотношение. На същата дата било образувано дисциплинарно производство, преписката била изпратена за разглеждане от назначения дисциплинарен съвет с насрочено заседание на 19.02.2025 г. и съставен протокол за отказ на С., в кабинета на председателя на КЗК, да даде обяснения по повод докладната записка. На проведеното заседание дисциплинарният съвет взел решение да предложи на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, след което били издадени оспорените две заповеди. Съдът допуснал извършването и приел по делото съдебно-компютърна експертиза. От правна страна след описание на приложимите норми е намерено, че заповедите са издадени от компетентен орган, но заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не отговаря на изискванията за форма по чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Прието е, че липсват дата и място на извършване на нарушението, а като такива не може да се квалифицира записването „ … от края на 2024 г. до настоящия момент, в КЗК“, защото няма начален и краен период на нарушенията и няма как към датата на издаване на процесните заповеди С. да е продължил да извършва нарушенията. Преценено е също, че в тази заповед няма описание на нарушенията, както и посочване на нарушените норми. Изброените нарушения в заповедта са: системни закъснения за работа; неспазване режима за преминаване през охранителната система; неспазване сроковете за предаване на проекти на доклади, разгледани на заседания на КЗК; неуважително отношение към колеги и председателя на КЗК; саботиране на работата на дирекцията, която осъществява важна дейност на КЗК със следващи сериозни последствия възможност за настъпване на вреди; неспазване на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). Намерено е, че това описание не е конкретно и не може служителят да е нарушил целия етичен кодекс. Преценено е, че при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са спазени административно-производствени правила, но са нарушени материалноправните разпоредби на ЗДСл. На основание заключението на вещото лице е отхвърлено възражение на жалбоподателя за извършени манипулации в деловодната система на КЗК. Съдът се е позовал на липсата на конкретизация на датите и времето на закъснения за работа, за предаване на посочени доклади, в какво точно се изразява неуважителното отношение към колеги и саботирането на работата на КЗК (каквото нарушение няма в ЗДСл), непосочването на нарушени разпоредби от КПСДА, кои задължения от длъжностната характеристика не е изпълнил служителя и в какво се изразява враждебната атмосфера която е създал. Поради това, изложените обстоятелства са приети за недоказани и е преценено, че дисциплинарната отговорност на С. е ангажирана неправилно, което предпоставя отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а това от своя страна влече и отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният състав споделя изводите на АССГ за допуснати нарушения на формата по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл на заповедта за уволнение, по отношение изискванията за описание на извършените нарушения и обстоятелствата, при които са били извършени. В заповедта е прието, че А. С. е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения, забава на изпълнението им и неспазване правилата на КПСДА. Тоест, С. е наказан за това, че неговото поведение осъществява едновременно състави на три отделни административни нарушения. Нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл е предвидена като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В случая е налице е общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Фактът, че част от обстоятелствата са посочени в докладната записка на директора на дирекцията по повод на която е образувано производството, не може да преодолее липсата на обсъждането им в окончателния акт - заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Правилно е прието, че нарушаването на етичните норми, които регламентират правила за поведение на държавния служител при изпълнение на държавната служба, е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, но само когато бъде обективирано в конкретни действия или бездействия, които са довели до уронване на авторитета на службата. В случая не е посочено с кои свои действия той е нарушил КПСДА, като няма посочени и кои разпоредби от етичния кодекс са били нарушени. Такъв подход е незаконосъобразен, тъй като органът дължи излагане на фактически обстоятелства, относими към нарушение на установените етичните правила, тъй като нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл е отделно дисциплинарно нарушение и не може да бъде приравнено на останалите нарушения, посочени в заповедта. Освен това наказващият орган е допуснал нарушение и на чл. 91 ЗДСл - в заповедта за уволнение липсват конкретни съображения за тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба и формата на вината на служителя, с което органът не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание. Дадените съображения в тази насока са общи и не могат да изпълнят изискването на нормата. Липсват мотиви защо извършените нарушения обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Никъде в заповедта не е обсъдена субективната част на извършените нарушения, не е коментирано при какви условия и при какви фактически обстоятелства са извършени, поради което преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания се явява немотивирана. Предвид изложеното, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Противно на твърденията на касатора, не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, АССГ е съобразил доказателствата, анализирал ги е, обсъдил е заключението на вещото лице и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна. В тежест на бюджета на ответния орган следва да бъде присъдено заплатеното от А. С. адвокатско възнаграждение в размер на 511 евро, съгласно представения договор за правна помощ с инкорпорирана разписка за плащане, което възнаграждение е в размер на предвиденото в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,