Определение № 136 от 18.03.2025 г. на ВКС по н. д. № 234/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК, по повод определение № 230/10.03.2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора, по НЧД № 266/2025 г., с което производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност, във връзка с компетентния съд да разгледа производство по реда на чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като съобрази материалите по делото, намери следното:

В Окръжен съд – Стара Загора е било образувано НЧД № 160/2025 г., по реда на чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС, въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. Предмет на делото е признаване на финансова санкция – глоба, въз основа на Решение № ТА/561240019990 от 22.01.2024 г., издадено от несъдебен орган в Република Австрия, спрямо българския гражданин Н. Г., роден на ......... в гр. Стара Загора. Съдът е извършил служебна проверка в НБД „Население“, от която е установил, че Г. е с постоянен адрес: гр. Казанлък, ул. "И. М." № **, ет. 3. ап. 11, обл. Стара Загора и настоящ адрес:с. Б., община М., област Хасково. С определение № 135/05.02.2025 г. производството е било прекратено и делото e било изпратено по компетентност на Окръжен съд – Хасково. В определението си съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансова санкция се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Мотивите на състава са в насока, че засегнатото лице е с настоящ адрес в с. Б., община М., област Хасково, попадащо в съдебния район на Окръжен съд – Хасково.

По описа на Окръжен съд – Хасково е образувано НЧД № 111/2025 г. С протоколно определение от 25.02.2025 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено обратно на Окръжен съд – Стара Загора. Съдът се е мотивирал, като е посочил, че лицето е редовно призовано по постоянния си адрес в гр. Казанлък, обл. Стара Загора, а първоначалният опит да бъде призовано по настоящия си адрес – с. Б., община М., област Хасково е бил безуспешен. По делото е приобщена и докладна записка, от която става ясно, че по сведение на кмета на селото, макар и Н. Г. да е имал регистриран настоящ адрес, същият не пребивавал там. В проведеното открито съдебно заседание на 25.02.2025 г. засегнатото лице е заявило, че живее в гр. Казанлък, а в с. Б. отсяда понякога.

Делото е постъпило за втори път в Окръжен съд – Стара Загора, образувано под № 266/2025 г. Съдебният състав е констатирал така възникналия спор за подсъдност, прекратил е производство и е изпратил делото на Върховния касационен съд, за определяне на местно компетентния съд.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Смисълът на тази разпоредба е да се осигури участие на лицето в съдебното производство по признаване на финансовата санкция, като се улесни призоваването и явяването му пред съда, чрез намаляване на времето и разходите необходими за това. Посочената разпоредба изисква лицето да бъде призовано на адреса по местоживеене, т.е. на постоянния му адрес или там, където е обичайното му пребиваване – по настоящ адрес или на друг, с който трайно е свързан. Така посочените относими към настоящият спор за подсъдност алтернативни дадености в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, следва да бъдат приложени с оглед на установените по делото обстоятелства.

В настоящия случай, както вече бе отбелязано, въз основа на събраните по НЧД № 160/2025 г. доказателства, Окръжен съд – Хасково е установил, че Н. Г. живее в гр. Казанлък, ул. "И. М." № **, ет. 3. ап. 11, обл. Стара Загора. Това е и декларираният от засегнатото лицето постоянен адрес, на който същият е бил редовно призован. В проведеното на 25.02.2025 г. открито съдебно заседание Г. е заявил, че живее в гр. Казанлък, а в с. Б. отсяда само понякога. Това обстоятелство се подкрепя и от приобщената докладна записка по описа на ОЗ „Охрана“ – гр. Хасково, от обстоятелствената част на която става ясно, че по данни на кмета на селото, Г. не живее там.

В конкретния случай Окръжен съд – Хасково е направил нужното, за да установи, че адресът на който засегнатото лице обичайно пребивава не съвпада с декларирания от него настоящ адрес, а с постоянния му.

При тези обстоятелства, верен е изводът на Окръжен съд – Хасково, че засегнатото лицето има местоживеене в гр. Казанлък, съвпадащ и с неговия постоянен адрес, като се добави констатацията, че спорът за подсъдност е следвало да се повдигне от този съд, а не да се изпраща отново на Окръжен съд –Стара Загора.

Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,