Определение № 3866 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2935/2026 г.

Производството е с правно основание чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от З. К. С. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 74993 от 3.06.2026г. на определение № 1600 от 30.03.2026г. по ч.гр.д. № 587/2026г. на Върховен касационен съд, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 3239 от 4.12.2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 14621 от 31.07.2025г.на СГС за прекратяване на производството по делото по отношение на СРС. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК – открито ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за делото, а именно: становище на Омбудсмана с изх.№ 6343 от 28.05.2026г., адресирано до молителя по повод на отправена до посочения орган жалба с искане за сезиране на Конституционния съд за установяване на противозаконност на чл.49 ЗЗД. Срещу подадената молба за отмяна не е постъпил отговор. В случая молбата за отмяна е насочена срещу определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е потвърдено прекратително определение спрямо СРС. Първоинстанционното производство, във връзка с което е постановен акта, чиято отмяна се иска, е образувано по иск на З. К. С. с правно основание чл.2 ЗОДОВ, предявен срещу адвокат К. Д. /в качеството му на назначен от съда негов процесуален представител/ и РС София за обезщетение на причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в значителни притеснения и отрицателни психо-емоционални изживявания заради пропуск на съда да уведоми ищеца както за датите на съдебните заседания, така и за съдебните си актове и за данните на назначения пълномощник, пропуск на пълномощника да изпълнява задълженията си съгласно ЗПП и ЗА, с което ответниците са го лишили от адекватна и компетентна защита. Производството по делото е прекратено само срещу РС София с мотив, че извън случаите на отговорност за нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок по чл.2б ЗОДОВ и за нарушаване на ПЕС по чл.2в ЗОДОВ, съдът носи отговорност само в случаите когато неправилността на посочен акт е установена по надлежния ред и актът е отменен. Настоящият състав на Върховен касационен съд, намира така подадената молба за отмяна за недопустима. Съгласно т.6 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС – „не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска“, каквото настоящето не е. В цитираното Тълкувателно решение е разяснено, че преграждащите определения /с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск/, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Предметният обхват на разглежданата категория съдебни актове е очертан в т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, чиито разрешения запазват актуалността си и при действието на ГПК – 2007 г. В случая – постановеното прекратително определение в първоинстанционното исково производство не се ползва със сила на пресъдено нещо. В Глава двадесет и четвърта ГПК - като предмет на производството за отмяна - изрично са посочени само решенията и производството по чл.303 – чл.309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение