Определение № 286 от 20.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 377/2012 г.

Постъпила е молба от адвокат К.- в качеството му на процесуален представител на Професионална гимназия по каменообра-ботване [населено място],представлявана от директора С. /ответник по делото/ - с искане да бъде допълнено определение № 155,с което е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане като просрочена подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 697/09г.на В.,като бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. За постъпилата молба – с оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК- противната страна е уведомена и е изразила становището си с нарочна молба от 5.07.12г.Счита искането за недопустимо поради просрочие /направено е след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248 от ГПК/. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 155 от 17.05.2012г./потвърдено с определение № 326 от 16.07.12г.по ч.гр.д.№ 324/12г. на друг тричленен състав на ВКС/, съдът е прекратил производството по делото с правно основание чл.303 от ГПК и е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна на влязло в сила решение поради просрочие, но не се е произнесъл по своевременно направеното /с представения писмен отговор и приложен списък/ - искане на ответната страна за присъждане на реално заплатените от нея разноски. Съгласно чл.78 ал.4 от ГПК – на ответника се дължат направените по делото разноски и при прекратяване на делото. В случая – с представен договор за правна защита и съдействие от 7.05.2012г.- ответната страна е установила,че реално е заплатила - в брой – сумата от 400лв.за адвокатско възнаграждение за „процесуално представи-телство по гр.д.№ 377/12г.на ВКС”. При тези факти – искането на ответната страна за присъждане на направените разноски се явява основателно и следва да бъде уважено. Направеното възражение за просрочие на искането - не може да бъде споделено,защото искането за присъждане на разноски е направено с нарочна молба от 22.06.2012г., а определението на съда за прекратяване на делото е влязло в сила на 16.07.2012г.,т.е. – едномесечният срок по чл.248 от ГПК не е изтекъл. С оглед на горното – искането на молителя се явява допустимо и основателно и изцяло следва да бъде уважено,като бъде допълнено постановеното определение. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение