Определение № 8430 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7308/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 вр. чл. 167, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Д. Д., [ЕГН], чрез процесуален представител, срещу Определение № 8869/07.07.2026г., постановено по адм.д. № 2067/2026г. по описа на Административен съд(АС) – Варна, с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 1978/29.05.2026г. на кмета на Община Варна, с която е временно отстранен от длъжността Директор на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, на основание чл.100, ал.1 т.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за период до приключване на образуваното дисциплинарно производство. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон. По подробно развити оплаквания в частната жалба иска отмяна на определението като незаконосъобразно и спиране предварителното изпълнението на заповедта. Не претендира присъждане на разноски. Ответната страна – кмет на Община Варна, чрез процесуален представител, в представено по делото възражение оспорва частната жалба и иска оставяне в сила на определението като правилно. Върховният административен съд, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба ат А. Д. против Заповед №1978/29.05.2026г. на кмета на община Варна, с която на основание чл.100, ал.1, т.2 от Закон за държавния служител(ЗДСл) е временно отстранен от длъжността директор на дирекция „УСКОР“ при Община Варна, за период до приключване на образуваното дисциплинарно дело. В жалбата се съдържа искане за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на заповедта на основание чл.60, ал.1 от АПК. Видно от доказателствата, дисциплинарното дело за извършени нарушениия на служебните задължения от А. Д. е образувано с решение №1/22.04.2026 г., назначен е дисциплинарен съвет със заповед № 2611/22.08.2025г. и №0578/20.02.2026г. на кмета на община Варна. С оспореното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на А. Д. за спиране на предварителното изпълнение на сочената по-горе заповед за отстраняването му от работа. За да се произнесе по искането, съдът е взел предвид, че в случая предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на законова норма - чл. 124, ал. 2 от Закона за държавния служител, поради което приложение намират разпоредбите на чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК. От изложеното в искането, съдът е приел, че не са посочени нови факти и обстоятелства и не са представени по делото доказателства в подкрепа на искането. На следващо място е приел, че жалбоподателят не сочи причиняването на трудно поправими вреди, касаещи живота и здравето на жалбоподателя, които би му причинило предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона, за да се извърши преценка дали същите са значителни или трудно поправими. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че въпреки допуснатото предварително изпълнение на заповедта с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от АПК, тази заповед попада в обхвата на чл. 124, ал. 2 от ЗДСл., по силата на която предварително изпълнение на административен акт е допуснато по силата на закона, поради което приложение намира редът за спирането й по чл. 166, ал. 4 и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. В разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК са посочени материалноправните предпоставки, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, а именно, когато изпълнението може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона. В случая, законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта, като е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, предвид образуваното дисциплинарно производство срещу служителя. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. Правилни са изводите на АС - Варна, че в тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди - значителни или трудно поправими, произтичащи от изпълнението на акта, предвид правилото на чл. 166, ал. 2 АПК, което в случая не е налице. На следващо място по делото няма ангажирани доказателства, установяващи настъпването на нови обстоятелства, установяващи значителни или трудно поправи вреди за оспорващия. С постановяване на предварително изпълнение на заповедта за отстраняване от длъжност, с оглед приложимостта на чл. 124, ал. 2 от ЗДСл., е въведена от законодателя презумпция за наличието на особено важни държавни и обществени интереси. Именно необходимостта от защита на тези интереси са съответните материалноправни предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. С временното отстраняване на държавния служител по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл се цели защита на службата, чието правилно упражняване може да бъде застрашено, ако лицето продължи да извършва дейност, във връзка с която вече е образувано дисциплинарно производство срещу него, както и/или да се предотвратят действия на служителя, които биха осуетили или затруднили образуваното срещу него дисциплинарното производство. Органът по назначаване разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да отстрани дисциплинарно привлеченото лице, но прилагайки мярката е длъжен да изложи конкретни мотиви за решението си, свързани с относимите към дисциплинарното производство фактически и правни положения и за това преценката на органа по назначаване дали да отстрани служителя от работа подлежи на съдебен контрол. В по-голямата си част доводите, изложени в частната жалба касаят именно законосъобразността на оспорената заповед, което не е предмет на настоящото съдебно производство. Правилна е преценката на първоинстанционния съд в случая, че искането за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, предполага особено важен интерес за жалбоподателя, който съпоставен с държавния и обществен интерес да обоснове превес на този на жалбоподателя. Нито пред първоинстанционния съд, нито в частната си жалба Д. не обосновава такъв конкретен интерес или права, които да са засегнати повече от необходимото за целта на наложеното предварително изпълнение и правилно е прието от АС - Варна, че не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. При липсата на материалноправните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, изводът на първоинстанционният съд е законосъобразен, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски, а ответната страна не претендира такива. На основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд