Определение № 88 от 28.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1108/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Н. С. Н. срещу решение № 158 от 25.02.2021г. по в.гр.д.№ 3159/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в частта за отмяна на решението по гр.д.№ 2832/2018г. на СГС и отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000лв. до 100 000лв., ведно със законната лихва от 04.05.2017г. В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в предявения размер от 100 000лв. Касаторът се позовава на основанията по чл.281,т.3 ГПК - неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, противоречие с практиката на СЕС и необоснованост. Твърдението е, че определеното от САС обезщетение е занижено, не е съобразено с причинените на ищеца телесни увреждания, с търпените болки, с трайните негативни последици, включително и за психиката на пострадалото осемнадесетгодишно момче. Поддържа се и довод за несъобразяване на присъденото обезщетение с нивата на застрахователните покрития към момента на увреждането. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси”. Касаторът счита, че в атакуваното решение нивата на застрахователните лимити не са съобразени и не са отчетени като ориентир в противоречие с практиката, обективирана в решенията по т.д.№ 795/2008г. на ІІ т.о., т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о. на ВКС. 2/ Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение. Поддържа се, че при постановяване на въззивното решение съставът на САС не е съобразил указанията в ППВС № 4/1968г. и е допуснал отклонение от даденото в т.11 тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Касаторът се позовава и на несъответствие с практиката на състави на ВКС в посочени актове по чл.290 ГПК. Писмен отговор от ответната страна „Бул Инс”АД не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от застрахователното дружество срещу присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 100 000лв. с искане за отхвърляне на иска. Съставът на САС е приел за установени по категоричен начин противоправното поведение на водача на л.а. „Алфа Ромео”, в който е пътувал ищецът - управление със скорост, която не му е позволявала да контролира непрекъснато превозното средство, настъпилите вреди за ищеца и причинната връзка. При преценката за справедливия размер на обезщетението съставът е посочил като подлежащи на съобразяване и преценка установените от медицинската експертиза увреждания на ищеца: охлузвания по тялото и лицето, контузия на левия бял дроб, създала временна опасност за живота, травматично разкъсване на левия бъбрек довело до неговото оперативно отстраняване на 05.05.2017г., проведено болнично лечение до 15.05.2017г. с продължаващо медикаментозно лечение, тримесечен период на търпени болки и страдания, интензивни през първия месец, възстановителен период около четири месеца, през който е имал нужда и от чужда помощ, проява на негативни психически последици, изразяващи се в избягване на социалните контакти и страх от возене в автомобил. Обсъдени са данните от медицинската експертиза, че след отстраняване на единия бъбрек, при правилно функциониране на другия - липса на патологични увреждания, той поема изцяло функциите, а пълното възстановяване продължава от 2 месеца до около 1,5 години, като до този момент вторият бъбрек се адаптира към натоварването. Като от значение за определяне на размера на обезщетението е акцентирано на съставляващата опасност за живота контузия на белия дроб, невъзвратимата загуба на орган и остатъчни психически последици. За релевантни са счетени и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към датата на произшествието. Въззивната инстанция изрично се е позовала на постановките на ППВС № 4/1968 г., доразвити в трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, очертаващи съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и приложението на този критерий, предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства - характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване. При съобразяване на така счетените за релевантни обстоятелства въззивната инстанция е оценила паричния еквивалент на вредите в размер на 80 000 лв., мотивирайки неоснователността на претенцията до предявения размер с приетите за установени обстоятелства за възстановяване на ищеца година след инцидента, когато е започнал работа, с отсъствието на данни за усложнения на други системи и органи в резултат на отстраняването на единия бъбрек, както и възможността за поемане на функциите му от другия бъбрек. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Поставените в изложението въпроси не са правни, а съставляват твърдение за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД. Тези доводи на касатора са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Преценката на апелативния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди не е абстрактна и немотивирана, а се базира на конкретни приети за установени обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на различен размер на обезщетение от определения от първоинстанционния съд. Изложените мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД. Същевременнно според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост" във всеки конкретен случай има различно съдържание с оглед спецификата на фактите. Въззивната инстанция е посочила като подлежащи на съобразяване при определяне на справедливия размер на обезщетението застрахователните лимити като част от обществените условия, поради което първият въпрос е хипотетичен като предпоставен от теза, че в обжалвания акт е отречена релевантността на този критерий. При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. И двата въпроса, които както се посочи нямат правна характеристика, не съответстват и на мотивите на САС - в обжалваното решение изрично е посочено, че съдът съобразява релевантните за определяне на справедлив размер на обезщетението факти към момента на претърпяната загуба, към момента на причиняването на вредата на ищеца. Вторият въпрос също не кореспондира с подробно изложените съображения от САС за обосноваване на релевантните общи критерии по чл.52 ЗЗД, тяхното специфично приложение спрямо конкретните обективно установени по делото обстоятелства и тяхната оценка и значение за определяне на размера на процесното обезщетение. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.