Определение № 5241 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2855/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ДИГИТАЛНА ВЪНШНА РЕКЛАМА““, представлявано от М. О. Д.; „АУТДОР НЕТУЪРК“ ООД, представлявано от М. В. С., и В. И. В., всичките представлявани от адв. В. В. и адв. Ц. Ралчева, против определение № 27994 от 20.12.2024г., постановено по адм. дело № 12815/2024г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на настоящите частни жалбоподатели срещу решение № 776 от 06.10.2022г., взето по Протокол № 63 от заседание на Столичния общински съвет, проведено на 06.10.2022г., и е прекратено производството по делото. По подробно изложени съображения, че не е налице приетата от съда прекратителна хипотеза на чл. 159, т. 4 АПК, тъй като всеки от частните жалбоподатели има правен интерес да оспори решението на Столичния общински съвет, се иска отмяна на определението и допускане на жалбата им до разглеждане. Ответникът – Столичен общински съвет (СОС) не взема становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в законоустановения срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Сдружение „СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ДИГИТАЛНА ВЪНШНА РЕКЛАМА““;„АУТДОР НЕТУЪРК“ ООД и В. И. В., против решение № 776 от 06.10.2022г., взето по Протокол № 63 от заседание на Столичния общински съвет, проведено на 06.10.2022г. Решението е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, предл. първо във връзка с ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с решение № 169 на Столичния общински съвет от 31.03.2011г. и касае разполагане на рекламни елементи на територията на Столична община. С т. I от акта е решено договорите за наем, сключени въз основа на проведени конкурсни процедури за отдаване под наем на части от имоти – публична общинска собственост, за поставяне на рекламни елементи на територията на Столична община – група „Б“ (№ СО-2011, пакети Б1-Б10) и издадените въз основа на тях разрешения за поставяне, да останат в сила до провеждане на нов търг или конкурс за съответните позиции. С т. II от акта е решено за периода след изтичане на срока на договорите за наем за разполагане на рекламни елементи върху части от имоти – публична общинска собственост, наемателите да заплащат на Столична община компенсаторно обезщетение за ползването им в размер на договорената по съответния конкурс и договор наемна цена. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение „СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ДИГИТАЛНА ВЪНШНА РЕКЛАМА““;„АУТДОР НЕТУЪРК“ ООД и В. И. В., против решение № 776 от 06.10.2022г., взето по Протокол № 63 от заседание на Столичния общински съвет, проведено на 06.10.2022г., и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за жалбоподателите липсва законово защитен правен интерес от оспорване, тъй като последните не са адресат на оспореното решение, нито с него се засягат техни права и законни интереси и в този смисъл актът не оказва непосредствено въздействие върху правната им сфера. Така постановеното определение е правилно. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е решение на Столичния общински съвет, с което по същество е продължен срока на сключените договори за отдаване под наем на части от имоти, публична общинска собственост, за разполагане на рекламни елементи на територията на Столична община, до провеждане на нов търг или конкурс, при заплащане на компенсаторно обезщетение за ползване на наетите части от имотите в размер на договорната цена. В частната жалба се доразвиват аргументите, поддържани пред първоинстанционния съд, обосноваващи правен интерес от оспорване за всеки от частните жалбоподатели. По отношение на „АУТДОР НЕТУЪРК“ ООД се сочи, че дружеството осъществява рекламна дейност, като отдава под наем рекламни съоръжения на територията на Столична община, като на 17.03.2014г. е сключило договор за съвместна дейност по пакет Б2 с „БУЛМЕДИЯ“ АД. Последното дружество е било участник в проведения конкурс № 9-СО-2011 за пакет Б2 и е сключило договор за наем със Столична община. Съгласно чл. 1 от договора за съвместна дейност страна А („БУЛМЕДИЯ“ АД) предоставя на страните Б1, Б2 („Импресия 2003“ ООД, с настоящо наименование „АУТДОР НЕТУЪРК“ ООД)и БЗ правото да бъдат изградени, държани и управлявани с търговска цел общо 13 бр. рекламни съоръжения от пакет Б2 на терени публична общинска собственост за срок от 10 години, колкото е срокът на действие на договора между страна А и Столична община. Според т. 3.1 от същия договор страни Б1, Б2, БЗ предоставят общо 13 бр. собствени рекламни съоръжения, които се задължават да монтират и изградят със собствени сили и средства, като съобразно т. 9 срещу предоставените по договора права страните Б1, Б2, БЗ дължат съответна посочена сума на страната А. При тези данни е видно, че за оспорващия „АУТДОР НЕТУЪРК“ ООД не е налице какъвто и да било законово защитен правен интерес от оспорване. Дружеството не е участвало в последния проведен конкурс на Столична община за отдаване под наем на части от имоти – публична общинска собственост, за поставяне на рекламни елементи на територията на Столична община – група „Б“ (конкурс № СО-2011, пакети Б1-Б10), в този конкурс е участвало „БУЛМЕДИЯ“ АД, определено за наемател по силата на заповед № РД-09-08-76/16.07.2012г. на кмета на Столична община за пакет Б2. Впоследствие „АУТДОР НЕТУЪРК“ ООД (с предишно наименование „Импресия 2003“ ООД) е сключило договор за съвместна дейност по пакет Б2 с „БУЛМЕДИЯ“ АД, в изпълнение на който е изградило/монтирало и управлява собствени рекламни съоръжения от пакет Б2 срещу договорена сума в полза на наемателя „БУЛМЕДИЯ“ АД. С оспорваното решение на СОС се продължава срока на сключените договори за наем за отдаване на части от имоти, публична общинска собственост, за разполагане на рекламни елементи на територията на Столична община, до провеждане на нов търг или конкурс, т.е. решението засяга „БУЛМЕДИЯ“ АД, като наемател, но не и „АУТДОР НЕТУЪРК“ ООД, сключил договор за съвместна дейност с друг частноправен субект. При това не се касае за намеса на СОС в частноправни отношения, както неоснователно се твърди в частната жалба. Частноправните отношения са обект на контрол по общия исков ред, по който недоволната от договора за съвместна дейност страна може да предяви претенциите си. По отношение на частния жалбоподател Сдружение „СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ДИГИТАЛНА ВЪНШНА РЕКЛАМА““ се сочи, че правният му интерес произтича от обстоятелството, че членовете на асоциацията се занимават с рекламна дейност, изразяваща се в поставяне, стопанисване и отдаване под наем на рекламни съоръжения. Твърди се, че непровеждането на нов конкурс създава монополно положение за някои стопански субекти, което не е в интерес нито на бюджета на общината, предвид променените пазарни условия, нито на конкурентните фирми. Поддържа се, че всеки търговец, включително оспорващият „АУТДОР НЕТУЪРК“ ООД, осъществяващ дейност по предоставяне на външна реклама (билборд съоръжения), има правен интерес, тъй като е лишен от възможността да участва в новооткрита конкурсна процедура за сметка на няколко фирми, спечелили изтекли конкурсни процедури. Тези доводи също са неоснователни, защото дори и при отмяна на решението на СОС, това не би довело автоматично до провеждане на нова конкурсна процедура, в която евентуално да участва „АУТДОР НЕТУЪРК“ ООД или други членове на асоциацията. Видно е, че интересът на дружеството не е пряк, а косвен и дори хипотетичен, обвързан с евентуално бъдещо негово участие в необявена към момента конкурсна процедура. По същия начин стои въпросът и с правния интерес на лицето В. В., произтичащ от твърдяното засягане на негови лични права – на неприкосновеност на живота и здравето му, на свободно придвижване, на здравословна и благоприятна околна среда. Конкретно се сочи, че поставените съоръжения по удължените конкурси не разполагат с годна техническа документация, нито са минали необходимата проверка за техническа изправност, което поставя под риск живота и здравето на гражданите. Освен че наведените аргументи за техническа неизправност на рекламните съоръжения са изцяло декларативни и бланкетни, същите не обосноват пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на решението на СОС и разпоредените с него правни последици. Съдебната практика трайно е изградена в посока, че за да е налице правен интерес, е необходимо този интерес да е пряк, личен и непосредствен. Прекият интерес предполага със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена или да се предотврати настъпването на щета в правната сфера на засегнатия. Интересът трябва да е личен, което предпоставя, че физическите и юридически лица имат право на жалба само в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва да е непосредствен, т.е. съответният акт да засяга правната сфера на оспорващия, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, които го увреждат. В случая решаващият съд е достигнал до обоснован извод, че оспорващите нито са адресати на решението на СОС, нито същото по някакъв начин рефлектира пряко върху правата и задълженията им и в този смисъл няма да окаже непосредствено въздействие върху правната му сфера, а оттам и липсва правно защитим техен интерес от оспорване. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение