Определение № 50443 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 665/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано е по молба на адв. Б. П., като пълномощник на Г. Р. М. и И. Г. М. за допълване на определение № 246 от 14.06.2022 г. по ч.т.д. № 665/2022 г. на ВКС в частта му за разноските. Ответната страна – „ГЕРИС КОНСУЛТ“ ЕООД, [населено място], депозира становище, с което оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерен. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по ч.т.д. № 665/2022 г. на ВКС, І т.о. се е развило по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. Р. М. и И. Г. М. срещу определение № 27 от 25.01.2022 г. по в.ч.т.д. № 969/2021 г. на Апелативен съд Пловдив. Настоящият състав с определение № 246 от 14.06.2022 г. по ч.т.д. № 665/2022 г. на ВКС е отменил атакуваното определение и е допълнил определение № 21718 от 30.08.2021 г. по т.д. № 6/2021 г. на Кърджалийски окръжен съд, като е осъдил ответното дружество да заплати на частните касатори направените пред окръжния съд разноски в размер на 1000 лв. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна. Производството по обжалване на определенията по чл.248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е съпътстващо основния спор и произнасянето по него няма самостоятелно значение, тъй като с него не се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК и следователно по него не се присъждат отделно допълнителни разноски – аргум. от ТР 6/13 т. 9 на ОСГТК на ВКС. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 54 от 31.01.2020 г. по ч.т.д. № 2102/2019 г. на ВКС, I т.о., определение № 201 от 19.08.2022г. по ч.гр.д. № 2078/2022г. на ВКС, I гр.о., определение № 60297 от 26.07.2021г. по ч.т.д. № 266/2021г. на ВКС, II т.о. и др., цитирани в посочените определения съдебни актове, производството по чл.248 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебният акт, и интересът в него е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита. Кумулирането на нови задължения за разноски в процеса относно разноските противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. ГПК, което се отнася и до възможността да се присъждат разноски в производството по чл.248, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо търговско отделение