Определение № 50002 от 05.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1763/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение05.01.2023 г.докладчик Веска Райчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение от 10.11.2022г. по гр.д.№1763/2022г. по описа на ВКС в частта му, с която е осъден Я. И. П. да заплати на Ц. И. П. сумата над 2902 лева до 4000 лв. разноски в касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е било решение от 30.11.2021г. по гр.д.№2122/2021г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.26, ал.2 6 ЗЗД. С опраделение от 10.11.2022г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 1259 от 30.11.2021 г. по в.гр. д. № 2122/2021 г. на АС – София и е осъдил Я. И. П. да заплати на Ц. И. П. сумата в размер на 4000 лв. разноски в касационното производство. С молба от 17.11.2022г. Я. И. П., чрез процесуалния си представител прави искане да бъде изменено определението в частта му за разноските, като бъде намален размера на просъдените такива. Ответникът по молбата Ц. И. П., чрез процесуалния си представител с молба от 28.11.2022г. поддържа, че не следва да се намалява размера на присъдените разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил решение No 262784/28.04.2021 г. по гр.д. No 654/2020 г. на ГС София, е отхвърлил иска на Я. И. против Ц. И. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожност поради липса на основание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот No 185, том IV, с рег.No 14209, дело No 0710/214 г. С определение от ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и е осъдил жалбоподателят да заплати на ответника разноски в размер на 4000лева. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените от него разноски за процесуално представителство пред ВКС, но в случая възражението му по чл.78, ал.5 ГПК е основателно. С оглед разпоредбите на чл.9, ал.3, вр.чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъдят разноски в размер на 2902 лева, тъй като производството е прилключило само с подаване отговор на касационната жалба поради недопускане на касационното обжалване на въззивното решение. Ето защо определението на ВКС следва да се отмени в частта му досежно присъдените разноски за разликата над 2902 лева до 4000 лева. Предвид изложените съображения, съдът
Цитирани разпоредби
6- чл. 26, ал. 2
- чл. 248 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 5
- чл. 9, ал. 3