Определение № 578 от 25.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1276/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „Алианц България“, представлявано от адв. Т. Т., за изменение на постановеното по делото определение № 3309 от 24.11.2025г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 51 900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Молителят поддържа, че в подадения от него отговор на касационната жалба изрично е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, но с постановеното определение съдът не се е произнесъл по това искане, поради което прави искане за изменението му и осъждане на касаторите да му заплатят разноски в размер на 51 900 лева. Ответниците по молбата С. Т. К., В. М. О., К. Т. О., П. Т. Б. и М. Т. О., представлявани от адв. Я. Д., оспорват направеното искане. Поддържат, че тъй като не е променено съотношението на уважената и отхвърлената част от исковете на молителя разноски не се дължат. Правят и възражение за прекомерност на прететендираните разноски, тъй като не са съобразени с фактическата и правната сложност на спора. Поради това молят искането да бъде оставено без уважение. Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и искането на молителя, намира следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок. С постановеното по делото определение № 3309 от 24.11.2025г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 1300 от 11.12.2024г. по в.гр.д. № 1113/2024г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав в частта, с която е потвърдено решение № 905 от 15.02.2024г. по гр.д. № 12317/2022г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-28 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите против ЗАД „Алианц България“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата на присъдените 50 000 лева до 150 000 лева за всеки един от тях, заедно със законната лихва, считано от 14.11.2022г., представляващи обезщетение за причинени от ПТП на 12.08.2022г. неимуществени вреди. В определението си съдът е посочил, че на касаторите разноски не се дължат, но не се е произнесъл по дължимостта на разноски на ответника. С отговора на касационната жалба ответникът ЗАД „Алианц България“ е направил искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски и с молба от 04.04.2025г. е представил доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер общо на 51 900 лева с ДДС. Настоящият състав намира, че с оглед изхода на делото на ответника ЗАД „Алианц България“ се дължат разноски за касационната инстанция с оглед осъществената защита срещу подадената касационна жалба. Направеното от касаторите възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, § 1 ДФЕС, определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Тълкувайки разпоредбата на чл.36, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв., съгласно която възнаграждението на адвоката за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован, и отчитайки предмета на спора - формулирани от касатора два въпроса, отнасящи се единствено до преценката относно степента на съпричиняване от страна на пострадалия, и извършените от адвоката действия, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационната жалба, без провеждане на открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че справедливият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени на ответника при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, възлиза на 10000 лева с ДДС, равняващи се на 511,29 евро. С оглед на това всеки от касаторите следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1022,58 евро с левова равностойност 2000 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение