Определение № 3109 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 789/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Национално сдружение на частните болници, ЕИК 176542129, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дондуков“ № 115а, ет. 3, ап. 18, представлявано от председателя на Управителния съвет (УС) К. Грудев, и Национално научно-техническо дружество по дефектоскопия, ЕИК 121040604, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „акад. Г. Бончев“, Институт по механика – БАН, представлявано от председателя на УС Й. Мирчев, чрез адв. Величкова, оспорват Постановление № 209 на Министерския съвет от 13 октомври 2025 г. за одобряване на Тарифа за таксите, събирани от Агенцията за ядрено регулиране по Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Първият жалбоподател акцентира върху качеството си сдружение на изпълнители на болнична помощ, всеки от членовете на което е адресат на акта в частта му, определяща такса за услугите издаване на лицензия осъществяване на дейности с други източници на йонизиращи лъчения за медицински цели и контрол по изпълнение на същата лицензия. Позовава се на своите цели защита на интересите на частните болници и създаване на условия за честна конкуренция и развитие на пазара на медицинските услуги. Поддържа, че ПМС № 209/13.10.2025 г. пряко засяга правата и законните интереси на всяко лечебно заведение, въвеждайки двойно завишен размер на таксите за определен кръг услуги, създавайки административна и финансова тежест. Вторият жалбоподател, Национално научно-техническо дружество по дефектоскопия (ННТДД), сочи, че обединява специалисти по дефектоскопия и други техни сдружения, а по силата на чл. 2 от Наредба № 0-31 за работа с радиационни дефектоскопи „към лабораториите за радиационна дефектоскопия спадат всички лаборатории и работни групи, които използват рентгенови и гама-дефектоскопи“. Членове на сдружението са адресати на акта, с който се определят таксите за дефиниран кръг дейности, сред които за разглеждане на заявление за издаване на лицензия за осъществяване на дейности по чл. 58 ЗБИЯЕ, за разглеждане на заявление за издаване на разрешение за дейности по чл. 57 ЗБИЯЕ. ННТДД се позовава на основната си цел да обединява организационно, представлява и защитава творческите и професионални интереси на своите членове. В съпровождащото преписката по издаване на постановлението писмо от Министерския съвет е заявено възражение за недопустимост на двете жалби, базиращо се на предмета на дейност и целите на организациите, чието съдържание не обуславя непосредствен интерес от оспорването съобразно чл. 186, ал. 1 АПК и мотивите на Решение № 7 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 11/2006 г. Като взе предвид доводите на жалбоподателите и на Министерския съвет при преценката на допустимостта на оспорването настоящият състав на Върховния административен съд намира следното: Оспорва се Постановление № 209 на Министерския съвет от 13 октомври 2025 г. за одобряване на Тарифа за таксите, събирани от Агенцията за ядрено регулиране по Закона за безопасно използване на ядрената енергия, обн. в ДВ, бр. 87 от 17.10.2025 г., в сила от 17.10.2025 г. Подзаконовият нормативен акт е с член единствен – одобрява се тарифата за таксите, събирани за осъществяване регулирането на дейностите по Закона за безопасното използване на ядрената енергия – чл. 28, ал. 1 ЗБИЯЕ - безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво (чл. 1 ЗБИЯЕ). В обхвата на тарифата (глава първа) са таксите за лицензии – за разглеждане на заявление, първоначални и годишни лицензионни такси за: експлоатация на ядрени съоръжения (раздел I); за извършване на дейности с други източници на йонизиращи лъчения (раздел II) и за специализирано обучение (раздел III). Глава втора, озаглавена „Такси за разрешения“, включва такси за разлеждане на заявления и за издаване на разрешения за: осъществяване на дейности, отнасящи се до ядрени съоръжения (раздел I); осъществяване на дейности с други източници на йонизиращи лъчения (раздел II); други разрешения по ЗБИЯЕ (раздел III). В глава четвърта от тарифата са предвидени таксите за изменение на разрешения или лицензии и такси за продължаване срока на лицензии и/или на разрешения, а в глава пета са дадени таксите за разглеждане на заявление и за издаване на лицензия за експлоатация или за техническа ликвидация на обект за добив и преработване на руда, съдържаща естествен уран или торий. Адресати на подзаконовия нормативен акт са определен кръг от правни субекти, сред които са и тези, в чиято дейност се използват радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения за стопански, медицински, ветеринарномедицински, научни цели и за осъществяване на контролни функции с изключение на случаите, когато се изисква регистрация или уведомление (чл. 58 ЗБИЯЕ вр. чл. 7 – чл. 9 от тарифата). Двете сдружения с нестопанска цел осъществяват дейност в обществена полза без да са адресати на въведените с оспорения подзаконов нормативен акт норми. Те не поддържат и не сочат доказателства да са със статут и функциие на съсловни (браншови) сдружения в сферата на здравеопазването, които са предмет на специална законодателна уредба (Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина) съобразно разрешенията, дадени с ТР № 2/12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г. Целите на Националното сдружение на частните болници - защита на интересите на частните болници и създаване на условия за честна конкуренция и развитие на пазара на медицинските услуги и тези на Национално научно-техническо дружество по дефектоскопия да обединява организационно, представлява и защитава творческите и професионални интереси на своите членове, сами по себе си отричат правно-логическата връзка между действието на подзаконовия акт и ограниченията в правната сфера на двете сдружения - жалбоподатели, произтичаща от него или обективно възможна с оглед на тяхното правно положение. Интересът от оспорване не може да е хипотетичен. Той намира израз в евентуалната позитивна правна промяна, която би настъпила за страната от успешно съдебно производство по чл. 185 - 196 АПК. Оспореният подзаконов нормативен акт въздейства върху определен вид специализирани отношения, и тъй като има ограничено приложно поле и специфичен предмет, не препятства извършваната от сдруженията дейност с нестопанска цел, нито засяга определен обществен интерес така, както той е дефиниран чрез оповестените в уставите им цели. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорят подзаконов нормативен акт имат организациите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателите са организации по смисъла на § 1, т. 2 АПК, но непредставянето на доказателства за засягане или за възможността да бъдат засегнати техни права или законни интереси от оспорения подзаконов акт правят жалбата подадена от ненадлежни страни - страни, които не са доказали правото си на оспорване. Правото на оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване на подзаконов нормативен акт и неговата липса прави съдебното производство недопустимо. Воден от изложеното и на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 196 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение,