Определение № 216 от 24.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2020 г.

Производството е по чл. 307 ,ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на З. Р. С. за отмяна на влязло в сила решение № 6034/18.07.2016 г. по гр.д.№ 17125/2012 г. по описа на Софийски градски съд,с което са отхвърлени предявените от молителя обективно съединени искове с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД, чл.29 ЗЗД,чл.55,ал.1 ЗЗД и чл.31,ал.2 ЗС и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу Н. Й. В.. Молителят обосновава молбата си за отмяна на основание чл.303,ал.1, т.1 ГПК с твърдение,че е налице констативен протокол № 73/ 07.10.2019 г. на Столична Община,район“Надежда“за извършена проверка на процесния съсобствен имот на страните,в който е констатирано,че в имота е налице масов изкоп,който е пълен със строителни отпадъци от разрушен незаконен строеж,а в дъното на имота се намират три броя гаражни клетки,собственост на З. С. и реално не може да се осъществи достъп до тях и поради обстоятелството,че целият имот е обрасъл с дървесна растителност. Ответникът по молбата за отмяна – Н. Й. В.,чрез пълномощника си адв.Е.Б. е депозирал отговор по смисъла на чл.306,ал.3 ГПК,в който моли да не се допуска отмяна на влязлото в сила решение,тъй като молбата за отмяна е неоснователна на посочените основания. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея,намира,че молбата за отмяна е допустима - отговаря на изискванията на чл.305,ал.1,т.1 ГПК ,поради което следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,