Определение № 50002 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4485/2019 г.

С молба вх. № 503 074/26.06.2023 година Б. А. М. е поискал да бъде отменено определение № 425/01.10.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 3665/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с което на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, е спряно предварителното изпълнение на въззивно решение № 6501/12.09.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 7638/2018 година. Изложени са доводи за това, че след като с определение № 50 265/20.06.2023 година, постановено по гр. д. № 4485/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не е допуснато касационно обжалване на посоченото решение е отпаднало основанието за спиране на изпълнението, поради което определението за това следва да бъде отменено. С посоченото въззивно решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 362 935/16.03.2018 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 64-ти състав, постановено по гр. д. № 48 535/2016 година, с което „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД [населено място] е осъдено, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на Б. А. М. сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от следните увреждания-фрактура на базата на черепа, линеарна фрактура на черепа, контузия на мозъка, хеморагични контузии на мозъка, общомозъчен едем, пеленовиден субдурален хематом вляво фронтопариетално, пневмоторакс двустранно, разкъсно-контузна рана в тилната област, фрактури на двете подбедрици, причинени при реализирана на 06.10.2014 година трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2014 година до окончателното плащане. Предвид подадената от „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД [населено място] касационна жалба с вх. № 118 027/30.09.2019 година срещу въззивното решение и направено от дружеството искане предварителното изпълнение на въззивното решение е било спряно с определение № 425/01.10.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 3665/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. С определение № 50 265/20.06.2023 година, постановено по гр. д. № 4485/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. касационният съд се е произнесъл по подадената от „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД [населено място] касационна жалба, като не е допуснал касационно обжалване на решение № 6501/12.09.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 7638/2018 година. С оглед посоченото по-горе направеното с молба вх. № 503 074/26.06.2023 година от Б. А. М. искане е основателно. Съгласно т. 13 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС (което е запазило действието си и след влизане в сила на действащия ГПК) определението, с което ВКС се произнася по спиране на изпълнението на обжалваните пред него осъдителни решения на въззивния съд не подлежи на обжалване по реда на чл. 286, ал. 2 от ГПК. То не представлява преграждащо развитието на производството определение, а мярка, която цели да защити касатора от предприетото срещу него принудително изпълнение на обжалваното въззивно решение при спазване на определени предпоставки-внасяне на надлежно обезпечение, което да гарантира удовлетворяване на кредитора за неговото вземане, присъдено с решението при отрицателен изход от обжалването за касатора. Когато тези предпоставки за спиране на изпълнението са налице, ВКС е длъжен да го постанови, при което действа при условията на обвързана компетентност, а не на самостоятелна преценка за целесъобразността на обезпечителната мярка. При липса на специална разпоредба, която да предвижда обжалване на определението по чл. 282, ал. 2 от ГПК и непопадането му в категорията на обжалваеми определения по чл. 286, ал. 2 ГПК неговото изменение или отменяване при грешка или изменение на обстоятелствата, може да се извърши от постановилия го съд по реда на чл. 253 от ГПК. Следователно определението по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК е оттегляемо и може да бъде изменено или отменено от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата. Правните последици на определението по чл. 282, ал. 2 от ГПК се изчерпват с временната забрана по чл. 432, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК за извършване на действия по принудителното изпълнение на въззивното решение до настъпване на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнението. Предвид изхода на касационното производство съставът на съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че за Б. А. М. е налице интерес от удовлетворяване на признатото му с решение № 6501/12.09.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 7638/2018 година право. Затова и тъй като касационното производство е приключило, с което е изчерпано и инстанционното производство по материално правния спор, определението за спиране на изпълнението на въззивното решение на Софийски градски съд следва да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение