Определение № 4396 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба на „Бартер“ ЕООД, представлявано от адвокат К. Чакова, съдържаща искане за изменение на Решение № 1549/18.02.2025 г., постановено по административно дело № 11940/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Иска се изменение на съдебния акт, с който са присъдени разноски в полза на ответните по касация страни, като отпаднат присъдените такива в полза на Столична община, Б. В. Р. и М. Р., а разноските присъдени на адвокат Е. Е. Попова, на адвокат С. В. С. и на „Лакшъри Риъл Естейт Къмпани“ ЕООД да бъдат намалени до законоустановения минимум от 1250 лева. От ответните страни Б. В. Р. и М. Р. чрез адвокат С. Славова, от „Лакшъри Риъл Естейт Къмпани“ ЕООД чрез адвокат А. Вълов и П. И. Т., В. Б. Р. и Й. Б. Р. чрез адвокат Е. Попова са постъпили възражения за неоснователност на искането. Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от АПК и от страна по делото, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството по административно дело № 11940/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение е образувано по касационна жалба на „Бартер“ ЕООД против Решение № 186/08.01.2024 г., постановено по административно дело № 8081/2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Виза за проучване и проектиране на комплекс от три жилищни сгради в УПИ III-1400 – за магазин, кафе, фитнес, аптека, детско заведение и жс (поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1404), кв. 59, м. Бояна, издадена на 25.06.2019 г. от Главния архитект на Район „Витоша“, СО. Подадена е и втора касационна жалба от „Бартер“ ЕООД срещу Допълнително решение № 2886/29.04.2024 г., постановено по делото, с което е отхвърлена жалбата му и срещу втората издадена за имота виза с цел индивидуализирането му – Виза за проучване и проектиране на комплекс от три жилищни сгради в УПИ III-1028 – за магазин, кафе, фитнес, аптека и детско заведение (поземлен имот с идентификатор 68134.1942.779), кв. 59, м. Бояна, издадена на 27.06.2019 г. от Главния архитект на Район „Витоша“, СО. С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд е оставил в сила обжалваното решение, като с оглед изхода на спора е осъдил касационния жалбоподател да заплати на ответните страни своевременно поисканите, извършени и доказани по съответния ред съдебно-деловодни разноски. Настоящият състав не намира основание за изменение на съдебното решение, в частта на присъдените разноски. На първо място, в полза на Столична община са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева, който съответства на минимума съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Неоснователно се твърди от молителя, че тази сума е необосновано присъдена, тъй като от страна на Главния архитект на Район „Витоша“ – СО не е отправено такова искане. Напротив, в депозирания по делото писмен отговор по първата касационна жалба на „Бартер“ ЕООД, изготвен от процесуален представител – юрисконсулт И. Ташева се съдържа изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На второ място, в полза на адвокат Е. Е. Попова /процесуален представител на лицата П. И. Т., В. Б. Р. и Й. Б. Р./, както и на адвокат С. В. С. /пълномощник на Б. В. Р., М. Р. и И. В. Р./ е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 2000 лева за всеки адвокат. В мотивите на решението, съдът се е обосновал относно този размер като е съобразил обстоятелството, че двамата адвокати осъществяват процесуална защита и съдействие на три лица едновременно посредством депозиране на отговор от името на тримата. Този размер е справедливо определен и спрямо действителната фактическа и правна сложност на спора и не се явява прекомерен с оглед минималния такъв, посочен в чл. 8, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се намалява. На следващо място, за процесуална защита по повод втората касационна жалба на „Бартер“ ЕООД, подадена срещу Допълнително решение № 2886/29.04.2024 г. по административно дело № 8081/2021 г. по описа на АССГ, Б. В. Р. и М. Р. са упълномощили адвокат Славова, която е изготвила и депозирала писмен отговор, съдържащ съображения по съществото на спора и искане за присъждане на разноски. Представен е Договор за правна защита и съдействие от 05.07.2024 г., в който изрично е отразено, че в полза на упълномощения адвокат е заплатено договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. При тези факти, неоснователно се иска разноските, присъдени в полза на Б. В. Р. и М. Р. да отпаднат, след като на адвокат Славова били присъдени вече такива по реда на чл. 38 ЗА. Присъденото в полза на адвокат С. Славова възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е дължимо на друго основание, а именно за процесуалната защита, осъществена на посочените по-горе три лица по повод депозираната първа касационна жалба срещу Решение № 186/08.01.2024 г., постановено по административно дело № 8081/2021 г. по описа на Административен съд – София град. Настоящият състав не счита, че подлежат на редуциране и разноските, присъдени в полза на „Лакшъри Риъл Естейт Къмпани“ ЕООД до минимума от 1250 лева. Дружеството е заплатило на упълномощения от него адвокат сума в размер на 2212 лева, която не се явява прекомерна съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора, както и осъществената процесуална дейност от адвоката, изготвил два отговора срещу двете касационни жалби и процесуално представителство на проведеното открито съдебно заседание по делото. Воден от горните мотиви, искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се отхвърли като неоснователно, поради което Върховният административен съд, състав на Второ отделение