Определение № 4938 от 15.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3572/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. №12659/15.06.2026г. на Българска православна църква – Българска патриаршия, чрез адв. С., съдържаща искане за допълване на постановеното по делото определение №2580/18.05.2026г. като касаторите бъдат осъдени да заплатят на молителя направените в касационното производство разноски. Ответната страна не е депозирала писмен отговор в предоставения ѝ срок. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е подадена от процесуално легитимирана страна, в преклузивния едномесечен срок, но същата е неоснователна. С определение №2580/18.05.2026г. по гр. дело №3572/2025г. на ВКС, I г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №260039/27.01.2025г. по в. гр. д. №12438/2018г. по описа на Софийския градски съд. Разноски в полза на ответника по касационната жалба не са присъдени. Нито в отговора на Българска православна църква – Българска патриаршия срещу касационната жалба на Ал. А. В., Р. А. В. и Ан. Ив. П., нито в този срещу жалбата на „АС Консулт 2005“ ЕООД се съдържа искане за присъждане на разноски. Приложено е пълномощно, в което не е посочена договорена и заплатена сума за адвокатско възнаграждение, дължимо за касационното производство. Производството по делото пред касационния съд е приключило на датата на закритото заседание - 14.05.2026 г., тъй като касационен контрол не е допуснат. В постановеното по реда на чл.288 ГПК определение лисва произнасяне по разноските, тъй като ответника по касационната жалба, който с оглед изхода на спора би имал право на такива, не е направил такова искане. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението, респективно на определението, в частта му за разноските. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая, определението по чл. 288 ГПК, чието изменение се иска е акт, с който приключва делото в настоящата инстанция. Съобразно приетото в т.8 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл.248, ал.1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, т.е. това е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Доколкото в случая в отговорите на касационните жалби не е обективирано искане за присъждане на разноски, то касационният съд изобщо не е бил валидно сезиран с подобна претенция. Освен това, по делото до датата на закритото съдебно заседание не са представени нито доказателства за договореното адвокатско възнаграждение, нито такива за неговото заплащане. По тези съображения молбата по чл.248, ал.1 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение