Определение № 431 от 18.11.2019 г. на ВКС по д. № 3098/2019 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на подадената от И. Т. молба за отмяна на вл. в сила на 18.07.09 г., след потвърждаване от въззивния съд, решение по гр.д. №857/08 г. на РС Пловдив, на осн. чл.303, ал.1,т.4,5, и 6 ГПК. Ответниците по молбата А. А. и М. М. я оспорват като недопустима и неоснователна. Във връзка с възражението за недопустимост на молбата поради просрочието й са представили писмени доказателства – съдебни решения, прокурорско постановление, писмо от МВР с приложени обяснения на молителя и др.На молителя Т. е дадена възможност да се запознае с тези доказателства и той в свое становище е посочил, че наистина е дал приложените към писмото на МВР обяснения във връзка с притежаваните от него и съпругата му леки автомобили, но не е бил уведомен, че са запорирани по воденото от ответниците по молбата изп. дело нито от ЧСИ, нито при даване на обясненията пред органите на МВР. В мотивите на приложеното към отговора на молбата р. по адм.д. №858/10 г. на Адм.С Плевен са направени свързани с предмета на това дело констатации по воденото срещу молителя от А. А. и М. М. изпълнително дело №777/09 г., образувано пред ЧСИ Цв. Н., с район на действие ОС Плевен, по изпълнителен лист, издаден въз основа на решението, чиято отмяна се иска. Административният съд е констатирал, че до длъжника, сега молител, са изпращани покана за доброволно изпълнение, съобщение за наложените запори на автомобилите му и призовки за изпълнителните действия по делото. Посочено е още, че в протокол на ЧСИ от 9.07.10 г. е констатирано редовното уведомяване на длъжника за насрочения на 9.07.10 г. опис на запорирани негови автомобили. В изпълнение на постановеното с административното решение осъждане на административния орган да извърши фактически действия по спиране от движение на запорираните автомобили, органите на МВР са взели от молителя писмени обяснения от 12.03.12 г./чието авторство той не отрича в писменото си становище/, които са изпратени на ЧСИ, с писмо от 21.03.12 г. Във връзка с констатациите в мотивите на административното решение относно образуваното изпълнително дело и призоваването на длъжника Т. по него, по искане на ВКС с оглед служебната проверка за допустимост на молбата за отмяна, е изпратено удостоверение от ЧСИ Цв. Н. за връчването на призовки на длъжника Т. по изп. дело №777/09 г. От удостоверението и приложените към него заверени копия от призовки е видно, че длъжникът Т. е призоваван няколкократно по делото на неговия постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], посочен също в постановлението за прекратяване на наказателното производство / л.24/ и в обясненията на длъжника пред МВР/ л.17/ При тези взаимосвързани и последователни данни ВКС намира, че молителят е знаел за решението, чиято отмяна се иска, още в периода 2010 -2012 г., в хода на воденото срещу него изпълнително производство за събиране на присъденото с това решение в полза на ищците / отв. по молбата / вземане. Затова подадената молба за отмяна на решението на осн. чл.303, ал.1,т.5 и 6 ГПК е просрочена и недопустима. Просрочена и недопустима е молбата за отмяна и на осн. по чл.303, ал.1,т.4 ГПК – молителят не твърди, че е налице друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, а соченото прокурорско постановление не обосновава отмяна на това основание или на някое от другите осн. по чл.303, ал.1 ГПК. Освен това, видно от допълнението към становището на молителя, постановлението е влязло в сила преди решението, чиято отмяна се иска и срокът по чл.305, т.4 ГПК отново не е спазен. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.