Определение № 2521 от 14.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2823/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника по делото „Али М Комерс“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Т.В. против определение №554/23.08.2024г., постановено по в.т.д. №964/2022г. по описа на Апелативен съд- София. С обжалвания акт е уважена частично молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, подадена от жалбоподателя с искане за изменение на решение №218 от 05.04.2024г., постановено по в.т.д. №964/2022г. по описа на Апелативен съд- София, в частта на разноските, като на молителя е присъдена сумата 548 лева разноски за въззивното производство- част от платеното адвокатско възнаграждение. С молбата по чл.248 ГПК е поискано присъждане на разноски за процесуално представителство, съответни на отхвърлената въззивна жалба на насрещната страна, в размер на сумата 1 400 лева- половината от направените разноски във въззивното производство /общо 2 800 лева- 80 лева държавна такса, 800 лева- депозит за експертиза и 1 920 лева- адв.възнаграждение/. Съдът, с оглед отхвърлянето и на въззивната жалба, подадена от молителя, е счел за неоснователно искането му за присъждане на разноски, представляващи внесена държавна такса за въззивно обжалване и депозит за вещо лице. Преценил е, че от сумата 1 920 лева - адвокатско възнаграждение, договорено и платено за изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство във въззивното производство, за защита по въззивната жалба, подадена от насрещната страна, следва да се присъди сумата 548 лева. Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е частично неправилно и следва да бъде изменено, като му се присъди допълнително сумата 412 лева- разлика от присъдената сума в размер на 548 лева до дължимата в размер на 960 лева /половината от 1 920 лева- договорено и платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство/. Счита, че въззивният съд не е съобразил, че решението на първоинстанционния съд е постановено по четири иска, като ищецът е обжалвал решението в частта, с която са отхвърлени два от исковете, а жалбоподателят /ответник по исковете/ е обжалвал решението в осъдителната част, с която са уважени два от исковете. Доколкото въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, респ. е намерил за неоснователни и двете въззивни жалби, всяка от страните има право на съответна част от разноските. Счита, че с оглед отхвърлянето на въззивната жалба на ищеца и липсата на направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, му се дължи половината от направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Ответникът по жалбата и ищец по делото „Xенкел АГ и Ко“ КГА, Дюселдорф, Германия не представя писмен отговор в законоустановения срок. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. Въззивно дело №964/2022г. по описа на Апелативен съд- София е образувано по въззивни жалби и от двете страни срещу постановеното решение по т.д. №126/2022г. по описа на Софийски градски съд. С решение №218 от 05.04.2024г., постановено по в.т.д. №964/2022г. по описа на Апелативен съд- София е потвърдено решение №696/10.06.2022г., постановено по т.д. №126/2022г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.124, ал.1, пр.1 ГПК, вр. чл.17, ал.1 ЗМГО, че „Али М Комерс“ ЕООД е извършило нарушение на правата на „Xенкел АГ и Ко“ КГА, Дюселдорф, Германия върху търговска марка рег. №159199 „ PERSIL“, регистрирана по Мадридската спогодба и за територията на България за стоки от класове 1, 3 и 5 - включително стоката - перилни препарати и в частност - прах за пране, чрез извършен от ответника внос на оригинални стоки със същата марка, произведени от фабрика на ищеца в Турция - 133 пакета прах за пране „Персил“ по 6 кг, като стоките са задържани от Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за задържане №0004165/ 22.06.2021г. при неизчерпано право на маркопритежателя и е осъден касаторът на основание чл.124, ал.1, пр.1, вр. чл.17, ал.1 ЗМГО да преустанови нарушението. С решението е отхвърлен иска на „Xенкел АГ и Ко“ КГА срещу „Али М Комерс“ ЕООД по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от нарушението на правата на маркопритежателя в общ размер на 2 486 лева, представляващо загуба на продажната цена на същото количество перилен препарат „Персил“ по цени в дистрибуторската мрежа и е оставено без разглеждане искането за изземване и предаване на токите, предмет на нарушението. С постановеното определение по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Отговорността на страните за разноски следва да бъде разпределена с оглед изхода на спора. Няма спор, че в процесната хипотеза от страна на „Xенкел АГ и Ко“ КГА не е направено искане за намаляване на претендираното от „Али М Комерс“ ЕООД адвокатско възнаграждение поради прекомерност спрямо фактическата и правна сложност на делото, нито в хода на въззивното производство, нито в производството по чл.248 ГПК. Независимо от изложеното и въпреки доводите относно фактическата и правна сложност на спора, правилно като краен резултат въззивният съд не е присъдил на молителя по чл.248 ГПК „Али М Комерс“ ЕООД половината от договореното и платено от адвокатско възнаграждение. Следва да се съобрази, че с договора за правна помощ, сключен между ответника „Али М Комерс“ ЕООД и адвокат Т. В., е договорено възнаграждение в размер от 1 920 лева за изготвяне на въззивна жалба срещу решението по т.д. №126/2022г. по описа на Софийски градски съд и за процесуално представителство по делото пред въззивната инстанция, като не е уточнено каква част е за изготвяне на въззивната жалба и каква за процесуално представителство по делото. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че половината от договореното възнаграждение е за изготвяне на въззивна жалба /т.1.1. от договора за правна защита и съдействие/, а другата половина- за процесуално представителство /т.1.2. от договора/. От сумата 960 лева /половината от 1 920 лева/, платена за процесуално представителство във въззивното производство, с оглед изхода на спора /отхвърляне и на двете въззивни жалби/ на ответника е следвало да се присъди половината или 480 лева- за защита и съдействие чрез процесуално представителство по въззивната жалба на насрещната страна „Xенкел АГ и Ко“ КГА. Въззивният съд е уважил искането по чл.248 ГПК като е присъдил разноски в по-голям размер, поради което и настоящата частна жалба е неоснователна. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд