Определение № 163 от 10.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 103/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена от ПП“З. п. – Б. з.“ частна жалба срещу определение №616 от 20.02.2017г. по ч.гр.д.№745/2017г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане частната жалба на партията срещу „незаконосъобразно решение по т.д.№80278/09г. на СГС,с което съдебният състав е постановил недопустим отказ от правосъдие“. В частната жалба са изложени общо оплаквания ,че при постановяването на определението е нарушен материалният закон,като определението е необосновано и постановено при непълнота на доказателствата.Конкретни доводи, обосноваващи тези оплаквания не са наведени. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я приема за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на въззивно обжалване пред САС по ч.гр.д.№745/17г. /след направеното от частния жалбоподател изрично уточнение/ е постановено от СГС разпореждане от 20.07.12г. по ф.д.№80278/09г.,с което е върната частна жалба на ПП“З. п. – Б. з.“ срещу определението на съда по същото фирмено дело,с което е прекратено производството. Въззивният съд е констатирал,че посоченото разпореждане е било обжалвано с друга частна жалба вх.№19412/19.02.13г. от същия частен жалбоподател; с определение на САС по ч.гр.д.№3100/13г. разпореждането от 20.07.12г. е отменено и делото върнато за администриране на частната жалба срещу определението за прекратяване на ф.д.№80728/09г.; последното е потвърдено от въззивната инстанция в отделно производство по ч.гр.д.№423/14г.,чието определение не е допуснато до касационен контрол и актът за прекратяване на производството по фирменото дело е влязъл в сила на 15.08.14г. При тези данни САС е намерил подадената повторно частна жалба за процесуално недопустима,поради което я е оставил без разглеждане. Така постановеното определение на апелативния съд е правилно. Към момента на постановяването на атакувания въззивен акт разпореждането на СГС от 20.07.12г. е било отменено,поради което целеният с обжалването правен резултат е бил постигнат. С това е отпаднал както правният интерес от обжалването,така и частната жалба се явява лишена от предмет.Доколкото съдът е задължен по време на целия процес да следи служебно за наличието на процесуалните предпоставки,обуславящи надлежното му произнасяне по съществото на искането, с което е сезиран, липсата на положителни такива и наличието на отрицателни /каквато е постановен акт,с който спорът вече е разрешен/ представляват пречки за произнасянето на съда с акт по същество. Предвид изложеното, определението на САС следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното ВКС