Определение № 696 от 03.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2907/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 363 от 25.02.2014 г. по ч.т.д. № 202/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 1058 от 17.12.2013 г. по т.д. № 39/ 2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което на [фирма] - [населено място] е върната подадената частна жалба вх.№ 8637/28.1.2013 г. срещу Определение № 650/07. 11.2013 г. по т.д.№ 39/2013 на ПзОС за конституиране на втори ищец по делото [фирма] - [населено място], с оплакване за неправилност. В Изложение за допустимост на частна касационна жалба жалбоподателят формулира решените по делото правни въпроси и иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] възразява, че същата е недопустима, тъй като по отношение на частния жалбоподател [фирма] - [населено място] № 1058/17.12.2013 г. по т.д.№ 39/2013 г. е влязло в сила. Частният жалбоподател не е обжалвал това определение и няма възможност да обжалва пред ВКС определението на П., освен това частният жалбоподател защитава права и законни интереси на [фирма] - [населено място], затова няма правен интерес по подаване на частната касационна жалба. Възразява по искането за допускане на касационно обжалване, по което частният жалбоподател не е посочил нито един правен въпрос, за да може да се допусне касационно обжалване, а оплакванията са за неправилност на определението, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема относно частната касационна жалба следното: С Определение № 650 от 07.11.2013 г. по т.д. № 39/2013 г. на ПзОС, образувано по молба на [фирма] - [населено място] за несъстоятелността на [фирма] - [населено място], е конституиран като ищец и [фирма] - [населено място], по чиято молба за несъстоятелността на [фирма] - [населено място] е образувано т.д.№173/2013 г. на ПзОС, присъединено към т.д.№ 39/2013 г. на ПзОС. Това определение е обжалвано от [фирма] - [населено място] с частна жалба вх.№8637/28.11.2013 г., върната на [фирма] - [населено място] с Разпореждане № 1058 от 17.12.2013 г. по т.д.№ 39/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, потвърдено с обжалваното Определение № 363 от 25.02.2014 г. по ч.т.д. №202/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, като въпросът за възможността [фирма] - [населено място] да обжалва Определение № 650 от 07.11.2013 г. по т.д. № 39/2013 г. на ПзОС за конституиране на втори ищец [фирма] - [населено място], е решен окончателно с Определение № 584 от 17.09.2014 г. по ч.т.д.№ 2242/ 2014 г. на ВКС. С оглед изложеното следва да се приеме, че частният жалбоподател [фирма] - [населено място] няма правен интерес да обжалва Определението № 363 от 25.02.2014 г. по ч.т.д. №202/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане за връщане на частна жалба, подадена от [фирма] - [населено място]. Частният жалбоподател [фирма] - [населено място] не е обжалвал пред въззивния съд Определение № 650 от 07.11.2013 г. по т.д.№ 39/2013 г. на ПзОС за конституиране на втори ищец [фирма] - [населено място] и със сега обжалваното от него Определение № 363 от 25.02.2014 г. по ч.т.д. №202/2014 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено разпореждане за връщане на частна жалба, подадена от [фирма] - [населено място]. С подадената частна касационна жалба [фирма] - [населено място] срещу определение, с което е потвърдено разпореждане за връщане на частна жалба на [фирма] - [населено място], частният жалбоподател не брани свое право на обжалване, а чуждо право, за което няма правен интерес. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение