Определение № 497 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 141/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника С. Й.-К. срещу разпореждане на Окръжен съд - Търговище. Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД не изразява становище. С обжалваното разпореждане окръжният съд е върнал подадената от ответника частна касационна жалба срещу постановеното въззивно определение по чл. 66, ал. 2 ГПК. Разпореждането си съдът е мотивирал със съображенията, че независимо от дадените на жалбоподателя указания, съобщени му лично, за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба (за приподписване от адвокат и съответно представяне на пълномощно за това, респ. удостоверение за юридическа правоспособност, както и за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване), в рамките на установения едноседмичен срок нередовностите не са отстранени. В частната жалба срещу разпореждането за връщане са изложени твърдения, че не се оспорва фактът на неизпълнение на дадените от окръжния съд указания, но че неизпълнението се дължи на описаните в жалбата обстоятелства, в резултат на които жалбоподателят бил лишен от възможността да отстрани нередовностите на частната касационна жалба. Частната жалба е неоснователна. Изложените в същата твърдения и доводи нямат отношение към констатираните от въззивния съд нередовности на частната касационна жалба и към проведената процедура за отстраняването им, оттук и към правилността на обжалваното разпореждане. Същите могат да бъдат от значение като основание за възстановяване на срока по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, по каквото искане междувременно е налице произнасяне на въззивния съд и ВКС, но не и от значение за правилността на разпореждането за връщане на частната касационна жалба. С тези мотиви съдът