Решение № 3981 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12958/2018 г.

Решение № 3981 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12958/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Ж. П., осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Ж. Д." със седалище и адрес на управление: гр. Г., ул. "М." ..№... против решение № 1784/06.08.2018 г. на Административен съд /АС/ - П., постановено по адм. д. № 2938/2017 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № 241305126/07.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 519/02.06.2014 г., и са присъдени в полза на ответника разноски в размер на 3 327. 06 лв.

С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира отмяна на решението в оспорената му част и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП - П. ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Бонева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 3 327. 06 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

С решението си Пловдивският административен съд е изменил РА като: 1. е намалил установеното с него задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. от 3 439. 81 лв. на 2 179. 64 лв. и лихвата от 650. 50 лв. на 412. 23 лв.;

1. е намалил вноската за ДОО за 2011 г. от 2 227. 20 лв. на 1 948. 80 лв. и лихвата от 571. 54 лв. на 500. 10 лв.

1. е намалил вноската за ДЗПО-УПФ за 2011 г. от 870. 00 лв. на 761. 25 лв. и лихвата от 223. 26 лв. на 195. 37 лв.

1. е намалил вноската за ЗО за 2011 г. от 1 392. 00 лв. на 1 218. 00 лв. и лихвата от 263. 24 лв. на 230. 35 лв.

Отхвърлил е оспорването на РА в следните му части: 1. Установените задължения за ДДС в размер на 334. 25 лв. и лихва – 73. 23 лв.

1. данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 9 512. 10 лв. и лихва 823. 46 лв.

1. допълнително установените вноски за 2012 г. за ДОО, ДЗПУ-УПФ и ЗО ведно с прилежащите лихви.

Оспореното първоинстанционно решение е постановено след повторно разглеждане на делото от Пловдивския административен съд. Въпросите относно допустимостта на оспорването и валидността на РА са разрешени с решението на Върховния административен съд № 12508/18.10.2017 г. по адм. д. № 8359/2016 г., с което по касационните жалби на двете страни частично е отменено решение № 1108 от 02.06.2016 г. по адм. д. № 1786/2014 г. на АС – П.. Съгласно чл. 226, ал. 1 АПК производството по новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане. Върховният административен съд е приел, че неправилно с оспореното пред него първоинстанционно решение е отхвърлена жалбата против частта от РА, в която по реда на чл. 122, ал. 2 във връзка с констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК /данни за укрити приходи/ е установено задължение за ДДС и лихви във връзка с неотразени в счетоводството на ЕТ фактури, издадени от трима доставчици – "Деливъри С. З." АД, "Радиком" ЕООД и "Дарко" ЕАД, които съдържат подписи, удостоверяващи приемането на стоките, и тези фактури не са оспорени относно тяхната автентичност. Приел е също така, че е доказано обстоятелството и по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК /несъответствие между приходите и имущественото състояние на физическото лице/ за 2011 г. и 2012 г., но е констатирал, че размерът на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и ЗОВ е неправилно определен, а относно началното салдо за 01.01.2011 г. установеното от вещото лице Пешлеевски такова в размер на 66 844. 39 лв. следва да се намали с 14 800 лв., представляващи непризнат заем от Д. Г.. Касационната инстанция е приела също така за правилни изводите на административния съд, че жалбоподателката не е доказала получаването в заем и като дарение на сочените от нея средства от Д. Г., А. Г., Н. И., като е изложил подробни мотиви за това.

При повторното разглеждане на делото Пловдивският административен съд стриктно е изпълнил дадените с отменителното решение задължителни указания. Назначил е съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, по която вещото лице Цветилова е изчислило размер на дължимия ДДС 334. 25 лв. върху данъчна основа, включваща само посочените в мотивите на решението на ВАС фактури. Лихвата правилно е изчислена от съда до датата на издаването на РА, а не както в заключението до датата на ревизионния доклад. ССЕ е определила размер на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. при начално салдо, представляващо разлика между 66 844. 39 лв. и 14 800 лв., според дадените от касационния състав указания, но поради грешка в пресмятането го изчислява в размер на 50 044. 39 лв. вместо 52 044. 39 лв. Изчислява размер на дължимия данък – 2 707. 51 лв. Съдът го е установил в по-малък размер -2 179. 64 лв., а за 2012 г. в размера по РА, който също е по-малък от изчисления от вещото лице. Размерите на установените с решението като дължими ЗОВ за 2011 г. и 2012 г. не се оспорват от касатора.

В касационната жалба се твърди, че органите по приходите не са доказали обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, както и това, че стоките по процесните фактури са получени и продадени и от тях са реализирани приходи. Твърди се, че е доказано получаването на сумите като заеми и по дарение. По тези доводи се е произнесъл Върховният административен съд в мотивите на своето решение, а и след това при повторното разглеждане на делото административният съд също ги е обсъдил, поради което не е необходимо мотивите за тяхната неоснователност да се преповтарят отново. Относно довода, че не е доказана продажбата на стоките по процесните фактури, следва да се посочи, че съгласно постановеното от СЕС решение от 5 октомври 2016 г. по дело С-576/15, ЕТ "М. М.", разпоредбите на Директива 2006/112 ЕС допускат национална правна уредба, по силата на която, когато в склада на данъчно задълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството му, данъчната администрация може да презюмира, че то е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на тези стоки на базата на фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в директивата.

По така изложените съображения решението на АС – П. в оспорената му с касационната жалба част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение