Определение № 2491 от 27.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 425/2024 г.

Подадена е молба от ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2130 от 29.07.2024 г. в частта за разноските, като в полза на дружеството бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 8 940 лв. Ответникът по молбата – Б. И. К. от [населено място], общ. Свиленград, обл. Хасково, действащ лично и със съгласието на своята майка М. П. А. – заявява становище за неоснователност на същата поради несвоевременно заявяване на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, респ. поради липсата на доказателства за реалното му плащане. Счита претендираното възнаграждение и за прекомерно. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането на ответника по касационната жалба ЗАД „Алианц България“ АД за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски за адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 5048 от 22.03.2024 г. е представена фактура № [ЕГН] от 29.02.2024 г., в която е посочено, че за правна помощ и процесуално представителство във връзка с касационно обжалване на решение № 374 от 08.11.2023 г. по в. т. д. № 461/2023 г. на Пловдивски апелативен съд е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощеното от застрахователя с пълномощно от 14.04.2021 г. Адвокатско съдружие „Си Ем Ес“, [населено място] в размер на сумата 8 940 лв., с включен ДДС. Преводът на същото по сметка на адвокатското съдружие е удостоверен в извлечение от сметка в „УниКредит Булбанк“ АД № 51 от 14.03.2024 г. Видно от представеното по делото пълномощно от 08.04.2022 г., осъществилият процесуалното представителство на застрахователното дружество адвокат – Я. А.-К. е член на упълномощеното адвокатско съдружие „Си Ем Ес“. Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8 940 лв. се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Този извод произтича от предмета на конкретния спор – иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие и с оглед поставените от касатора въпроси, представляващи по съществото си оплакване за неправилност на въззивното решение. От значение е също и обемът на осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ. Видно от представената фактура, адвокатското възнаграждение е уговорено за процесуално представителство за цялото касационно производство – включително и за разглеждане на касационната жалба по същество, до каквото в случая не се е стигнало поради недопускане на касационното обжалване. Ето защо, съответстващо на осъществената правна помощ и на фактическата и правна сложност на делото, се явява сумата 2000 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК