Определение № 9587 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9820/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. К. Н. срещу определение № 30840/04.08.2026 г., постановено по адм.д. 8888/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски. Ответникът „Сити Кеш“ООД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 30840/04.08.2026 г., постановено по адм.д. 8888/2026 г. по описа на АССГ прекратено производството по делото, образувано по жалбата на А. Н. против отказ на „Сити Кеш“ООДда й бъдат предоставени копия от всички договори за кредит, по които заявителят е страна, вкл. общи условия, анекси, допълнителни споразумения и погасителни планове към тях, както и справки за извършените плащания по всеки от договорите. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК като е изложил съображения, че липсва заявление, с което са упражнени права по Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните), поради което не е налице и подлежащ на оспорване отказ на администратор на лични данни. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд се произнесъл в законен състав по повод адресирана от него жалба, в която се твърди, че е налице отказ да бъде предоставен достъп до лични данни на физическо лице, поради което валидно и допустимо е осъществил задължителната служебна проверка относно нейната редовност и допустимост. В съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал законосъобразен правен извод, че не е налице изричен или мълчалив отказ да бъде предоставена информацията относно обработвани лични данни на А. Н.. Нейното заявление от 03.06.2026 г. съдържа искане за предоставяне на копие от всички договори за кредит, по които заявителят е страна, вкл. общи условия, анекси, допълнителни споразумения и погасителни планове към тях, както и справки за извършените плащания по всеки от договорите, а не на достъп до нейни лични данни, съдържащи се в документи, обработвани от „Сити Кеш“ООД като администратор на лични данни. Изрично трябва да бъде посочено, че дори в самото заявление са посочени като правно основание за отправеното искане разпоредбите на 5, ал. 11, чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 11, ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Действително в заявлението има изречение, в което се съдържа и ОРЗД, но и в тази част от волеизявлението се искат „документи“, а не лични данни. Липсата на искане по чл. 37б от Закона за защита на личните данни за администратора на лични данни обуславя и липса на подлежащ на оспорване по реда на АПК отказ на администратора на лични данни да удовлетвори право на субект на данни. По изложените съображения обжалваното определение, трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер на 50 евро. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение