Решение № 2092 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15818/2013 г.

Решение № 2092 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15818/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Асеновград, чрез адв. Петър Пейчинов от АК Пловдив, против Решение № 2066/01.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3777/2012 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е обявено за нищожно Решение № 270, взето с Протокол № 13 от 09.07.2008 г., на Общински съвет гр. Асеновград. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което Протеста на Окръжна прокуратура Пловдив бъде отхвърлен. Ответната страна - Окръжна прокуратура Пловдив, не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е обявил за нищожно Решение № 270, взето с Протокол № 13 от 09.07.2008 г., на Общински съвет гр. Асеновград. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице правни основания за отдаване под наем на процесния имот, поради което общинският съвет не е могъл да се разпорежда с него чрез отдаване под наем, а чрез концесиониране. Посочено е, че е налице изменение на чл. 14 от ЗОС, предвиждащо възможност да се отдават под наем свободни имоти публична общинска собственост, освен части от тях, но разпоредбата не е приложима, тъй като разпореждането с този имот е следвало да се извърши съгласно разпоредбите на Закона за концесиите. Решението е неправилно. За да е нищожен един административен акт, трябва да е лишен от основен, съществен елемент, за да има волеизявлението властнически характер. Основни за валидността на един административен акт са въпросите, свързани с компетентността на органа и формирането на волята му. Компетентността е определената от държавата за съответния неин орган публична управленска функция и предоставената му власт - правата и задълженията, чрез която тази функция следва да се осъществява. Поради това, ако органът, издал съответния акт, няма компетентност, ако държавата не му е предоставила съответната управленска функция и правомощия за нейното осъществяване, този акт не може да се ползва със задължителната сила на акт на публичната власт и няма да породи визираните в правната норма последици. Общинският съвет е единственият орган, който е компетентен да се произнесе по управлението и разпореждането с имоти, общинска собственост - чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 8, ал. 1 от ЗОС. Следователно, оспореното решение е взето от материално компетентния орган. Решението е взето и от териториално компетентен орган, тъй като язовира, предмет на решението, е публична общинска собственост на Община Асеновград. Нищожност на административния акт може да породи и някое от другите изисквания за законосъобразност на един административен акт, но порокът трябва да е толкова съществен, че да не оставя каквото и да било съмнение за явната лишеност на акта от всякакво правно действие. Водите са общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения е предмет на регламентация в специален закон - Закона за водите. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от ЗВ язовирите, разположени на територията на общината, с изключение на тези, които са държавна собственост, както и на тези, които са включени в имуществото на търговските дружества към датата на влизане на Закона за водите в сила или са собственост на сдружения за напояване, са публична общинска собственост. Безспорно е, че предмет на Решение № 270 е язовир, безспорно е, че е разположен на територията на общината, както и че не е включен в имуществото на търговско дружество и не е собственост на сдружения за напояване. Поради това и експлоатацията на водностопанските системи и съоръжения е такава в обществен интерес по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите. Правото на експлоатацията на язовир, който е водностопанско съоръжение по смисъла на чл. 5 от ЗВ, и такова в обществен интерес по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗК, се извършва по реда на Закона за концесиите. Експлоатацията на язовир, публична общинска собственост, не може да бъде предоставена на трето лице по общия ред на Закона за общинската собственост. Предвид изложеното, общинският съвет е взел решение да предостави право на ползване на язовира чрез конкурс за отдаване под наем, без да са били налице материалноправните предпоставки за това. Изпълнени са предпоставките за предоставянето му на концесия. Т. е. безспорно е налице материална незаконосъобразност на оспореното решение. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че тя е от такова естество, което води до неговата нищожност. Законът не въвежда критерии, които да разграничават нищожния поради материална незаконосъобразност акт от унищожаемия такъв. Проверката се извършва въз основата на конкретните обстоятелства по делото и целите, които законодателят се стреми да постигне чрез съответните нормативни актове, в резултат на която се определя тежестта на порока. Както Законът за общинската собственост, така и Законът за концесиите създават компетентност, условия и ред за предоставяне ползването на общински имот, публична собственост. И за двете форми на управление на общинската собственост компетентността е само на общинския съвет. Няма друг орган, който притежава правомощие с волеизявлението си да създаде съответното субективно право на ползване. Безспорно различни са условията, при които законодателят допуска отдаването под наем и предоставянето на концесия, както и условията, при които се упражнява всяко от правата. Но общинският съвет, овластен с правото да се разпорежда с язовирите - публична общинска собственост, не е спазил условията и процедурата за предоставяне правото на ползване. Не е установил правилно юридическите факти, при наличието на които да приложи единия или другия закон. От това следва, че оспореното решение е привидно съобразено със закона, неговата несъобразеност е въпрос на установяване на фактическия състав на нормата на § 4, ал. 1 ЗСН и на чл. 13, ал. 1 ЗК. Допуснатото нарушение не е такова, че да обоснове липса на основен, съществен елемент на акта, водещ до неговата нищожност. Актът е унищожаем, но срокът за предявяване на неговата унищожаемост е изтекъл, поради което той, независимо от своя порок, е валиден административен акт. Решение № № 270, взето с Протокол № 13 от 09.07.2008 г., на Общински съвет гр. Асеновград е прието от компетентен орган и при спазване на законовото изискване за формиране на волеизявлението му. Допуснатото от органа нарушение на материалния закон е с характер и степен, които не могат да обосноват неговата нищожност. Като е прогласил нищожността на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод. Решението следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което протестът на Окръжна прокуратура Пловдив се отхвърли като неоснователен. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение