Определение № 1103 от 09.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 527/2024 г.

Производство по реда на чл. 47 ЗМТА. Предявен е иск от В. П. К. за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 2493/08.10.2010 г. по в.арб.д.№ 2493/2010 г. на арбитър Б. Г.. Ищцата твърди, че е узнала за арбитражното решение на 01.02.2024 г. Поддържа, че арбитражното споразумение е нищожно на основание чл. 19, ал. 2 ГПК, тъй като едната страна по него има качеството потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП. В предоставения срок е подаден отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД, с който исковата молба се оспорва като недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Представят се доказателства. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото приема следното: Представеното от ответника копие на товарителница № 1000005934453 доказва, че на адреса на ищцата, посочен в договора за револвиращ заем с дата 07.07.2009 г., съдържащ споразумение за арбитраж, е изпратено арбитражно решение, което е получено от лице, обитаващо адреса на датата 11.11.2010 г. Соченото доказателство не е оспорено от ищцата в предоставения от съда срок, за който тя е била редовно уведомена чрез упълномощения от нея адвокат Н. на датата 11.10.2024 г. В депозираната по делото молба вх. № 20097/20.11.2024 г. отсъстват твърдения, оспорващи положения за получател подпис в товарителница № 1000005934453. При липса на оспорване на приетото като доказателство копие, следва да се приеме, че твърдението на ищцата за узнаване на постановеното от арбитър Г. решение едва на 01.02.2024 г. е опровергано. В изпълнение на изискването, регламентирано от чл. 41, ал. 3 ЗМТА и чл. 404, т. 1 ГПК, Софийски градски съд е издал изпълнителен лист на 20.06.2012 г. Настоящият състав, като съобрази изложените по-горе обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е недопустима. В. К. е узнала за постановеното срещу нея арбитражно решение още през 2010 г., поради което подадената от нея четиринадесет години по-късно искова молба е недопустима. При липса на подадена в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47 ЗМТА. По изложените съображения настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде прекратено. С тези мотиви Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение