Определение № 3556 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1938/2025 г.

ВКСIV гражданско отделение07.07.2025 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2243/15.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2706/2024 г. от Софийския апелативен съд. УКАЗВА на П. Ж. П., че производството по делото, образувано с подаване на искова молба, образувана в гр.д. № 5647/2024 г., е окончателно прекратено, с влязъл в сила съдебен акт. Подаване на нови жалби по делото – по номерата на СГС, на САС или на ВКС, ще бъде разглеждано като злоупотреба с право и жалбите ще бъдат прилагани към дело, оставени без последствия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по делото е образувано по частна жалба вх. № 50838/05.05.2025 г., подадена от П. Ж. П. по ч.гр.д. № 2706/2024 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата на П. П. е посочено, че съдът извършва действия над закона, нарушава материалния закон, пристрастно нарушава ЕКПЧОС и ХОПЕС, саботира необективно и пристрастно делото. Частната жалба е нередовна, като следва да се изясни, че каквито и действия да предприеме администриращия съд, страната подава еднотипни „жалби“, без уточняване на акта, до който се отнасят, написани ръкописно между редовете на полученото от П. разпореждане със съответни указания на съда или известие за връщане на негова поредна жалба. П. П. сезирал СГС с иск, но без да е ясно срещу кого е насочен той, нито правопораждащите юридически факти, на които основава своите права. Исковата молба е оставена без движение и поради неизпълнение на същите, била върната от първостепенния съд. Срещу този акт е подадена отново нередовна частна жалба, върната на подателя поради неотстраняване на нередовности, с разпореждане от 06.08.2024 г. Срещу това разпореждане също е подадена неясна, напълно нередовна частна жалба, върната за пореден път поради неотстраняване в срок на нередовностите й, с разпореждане от 17.09.2024 г. Поредната частна жалба срещу това разпореждане е изпратена в САС, където е образувана в ч. гр.д. № 2706/2024 г., който с разпореждане от 21.10.2024 г. дал указания за отстраняване на нередовности в жалбата, а с определение от 03.01.2025 г. оставил без уважение искането на П. П. за предоставяне на правна помощ. Срещу определението от 03.01.2025 г. ищецът подал частна жалба, която апелативният съд оставил без движение с разпореждане от 31.01.2025 г. и дал указания на жалбоподателя да уточни обжалвания съдебен акт; да уточни в какво се състои порочността на обжалвания акт; да посочи в какво се състои искането и да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., с посочване № на делото, по което е постановено обжалваното определение и го предупредил, че в противен случай частната жалба ще бъде върната. В законния срок нито едно от тези указания не било изпълнено, поради което апелативния съд върнал частната жалба. С определение № 1740/08.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1289/2025 г., състав на ВКС е потвърдил разпореждането на САС от 0503.2025 г., с което е върната поредната частна жалба на П. П. с вх. № 924/15.01.2025 г. против определение № 13/03.01.2025 г. След това произнасяне на ВКС, разпореждането на САС, с което е потвърдено разпореждането на СГС, предмет на ч. гр.д. № 2706/2024 г., съответно и разпореждането на СГС, с което исковата молба е върната и производството, образувано по нея е прекратено, са влезли в сила. От този момент липсва висящ спор по повод подадената искова молба от П. П.. Той, независимо от всичко това, е подал в СГС по частното делото „тъжба“, с ръкописен текст, без всякаква връзка с какъвто и да е акт на съда, изписан върху получен от него препис от разпореждане на САС. Администриращият съд отново се опитал да изясни какво обжалва и какво иска страната. Поради неизпълнение, частната жалба е върната. Подадена е нова, идентична като съдържание и начин на изготвяне на всички подадени до момента жалби от П.. С разпореждане № 1748/15.04.2025 г. тя е оставена без движение с указание да отстрани нередовностите. Поради неизпълнение, с разпореждане № 2243/15.05.2025 г., и тази поредна жалба е върната. Подадена е частна жалба вх. № 50838/05.05.2025 г., образувана в настоящото дело. Съставът на Върховния касационен съд намира, че П. П., с поредицата нередовни, напълно неясни молби – искови и жалби, както и нежеланието да съобрази от месец май 2024 г. до момента усилията на съдилищата да изяснят спрямо кого, каква и по каква причина търси съдебна защита, всъщност цели нелегитимен резултат - висящност на напълно неясно дело, без в действителност да желае неговото решаване. Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и сред правните последици са: отказ от защита им, предприемане на действия за преустановяване на злоупотребата, обезщетение за причинени в резултат на злоупотребата вреди – имуществени и неимуществени. С разглеждането по същество на нередовната, последна по реда си, частна жалба, по която е образувано настоящото дело, ВКС ще преустанови увреждащата злоупотреба, установена по-горе. Частната жалба е абсолютно неясна, като в същото време разпореждането на САС е законосъобразно. Сама страната не твърди, че указанието за отстраняване нередовности на поредната, върната от апелативния съд, частна жалба, са неправилни, нито че ги е изпълнил в срок. При това положение, съдът е приложил точно последиците на закона и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. На страната следва да бъде указано, че последващи действия, с които продължава да сезира с каскадни неясни и нередовни жалби съдилищата по делото, ще бъдат оставени без последствия. Компетентните органи имат задължението да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок по см. чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, включително когато страна шикани и се опитва да попречи на развитието на производството - Капуано с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г.; Минчева с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Берлин с/у Люксембург, № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г. Дисциплиниращи мерки могат и следват да предприемат всички инстанции, а не само последната. МОТИВИРАН от горното, съдът

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ