Определение № 5392 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3506/2025 г.

Производството е образувано по молба на жалбоподателя Т. В. Т. с вх.№18337/08.10.2025г. с искане за допълване на постановеното по делото определение № 4386/29.09.2025г. и за изменението му в частта за разноските чрез намаляване на присъдените такива за адвокатско възнаграждение в полза на ответните страни по жалбата. Насрещните страни по молбата - Д. А. Н., М. И. Н., Ц. И. Р. и Р. К. Р., не вземат становище по исканията. Върховният касационен съд намира искането по чл. 250 ГПК за неоснователно, а това по чл. 248 ГПК за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК) и основателно по следните съображения: С постановеното по делото определение № 4386/29.09.2025г. частната жалба на Т. Т. е намерена за неоснователна и е потвърдено атакуваното с нея определение на предходен състав на ВКС,ІV ГО, с което образуваното пред него касационното производство е било частично прекратено поради недопустимо обжалване на въззивно решение № 230/28.12.2023г. по гр.д.№ 385/23г. по описа на ОС Силистра в частта по исковете по чл. 26, ал.1, пр.1во, 2ро и 3то и чл.26, ал.2, изр.1, предл.5то ЗЗД. Оплакване за недопустимост на прекратителното определение на ВКС жалбоподателят не е правил с частната си жалба, по която е постановено определението на настоящия състав. Посоченото в т.4 от частната жалба, което се изтъква от молителя като основание на искането по чл. 250 ГПК, всъщност е довод за липса на съответно на мотивите на предходния състав на ВКС произнасяне в диспозитива чрез недопускане до касационно обжалване в непрекратената част, по което настоящият състав не е компетентен да се произнесе. Отделно, подобно произнасяне би било без значение за производството по частната жалба, защото неин предмет е определението на ВКС, ІV ГО единствено в прекратителната му част. Настоящият състав е присъдил на Д. А. Н. и на М. И. Н. общо сумата 3000 лева за разноски за адвокатски хонорар, а на Ц. И. Р. и на Р. К. Р. - общо сумата 600 лева. Искането за присъждане на разноски е било своевременно направено и за извършването им са били представени доказателства – лист 13,19 и 20 от делото. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е направено с настоящата молба т.е. своевременно и е основателно, предвид обстоятелството, че предмет на спора е единствено прага на касационно обжалване, за който съдът следи служебно, поради което значението на извършената от адвокатските пълномощници на ответниците работа по частното дело е минимално. Воден от изложеното, настоящият състав следва да остави без уважение искането по чл. 250 ГПК и измени определението си с № 4386/29.09.2025г. в частта за разноските, като намали присъдените на Д. А. Н. и на М. И. Н. от 3000 лева на общо 400 лева, а присъдените на Ц. И. Р. и на Р. К. Р. – от 600 лева на общо 400 лева. Ето защо,