Решение № 4058 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 146/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от главния архитект на Столична община, чрез процесуален представител юрк.Василева, срещу решение № 37101 от 11.11.2025 г. по адм. дело № 2178/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен отказ на временно изпълняващ длъжността главния архитект на Столична община за подновяване на разрешение за поставяне на рекламен елемент по заявление № САГ24-АХ00-321/30.04.2025 г., обективиран в писмо № Към САГ24-АХ00-321-(1)/02.09.2024 г. Изпратена е преписката на главния архитект на Столична община за ново произнасяне по заявление № САГ24-АХ00-321/30.04.2024 г. с вносител „Джей Си Деко Имидж“ АД в 7-дневен срок, считано от влизането в сила на решението, при съобразяване с мотивите изложени в него. В касационната жалба са наведени доводи срещу решението по чл.209, т.2 и 3 от АПК. Оспорва се същото като недопустимо и евентуално неправилно, поради несъответствие с материалния закон и необоснованост. Неправилно е отменен от съда отказ, обективиран в писмо изх. № Към САГ24-АХ00-321-(1)/02.09.2024 г. на вр.и.д. главен архитект на Столична община. Според касатора, не е налице мълчалив отказ на главния архитект да издаде искания акт, тъй като с посоченото писмо е уведомено „Джей Си Деко Имидж“ АД, че не са налице нормативно изискуемите отстояния между рекламния елемент на „Джей Си Деко Имидж“ АД в ПИ 68134.1970.185, УПИ XI-185, кв. 16, м. “Киноцентър-3 част – разширение“, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ и рекламен елемент на дружеството „Адженда медия“ ЕООД в съседен имот. Липсата на мълчалив отказ прави жалбата недопустима. Писмото не притежава белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК и е акт по чл. 21, ал. 5 от АПК. Съобразно изложеното в писмото, жалбоподателят е трябвало да представи друг проект, с отстояния, които съответстват на нормативните изисквания по т. 2.6 от Приложение № 1 към чл. 4 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО). Неправилно съдът е приел становището на вещото лице, че локалното платно на ул.“Околовръстен път“ представляващ I-ви клас, може да бъде отделено и определено самостоятелно като улица от III-ти клас. Позовава се на Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии (Наредбата), според която I-ви клас улица включва в себе си локални платна, за да се категоризира като такава. Ако се приеме, че локалното платно може да се отдели като самостоятелна улица, то същата би трябвало да се определи като II-ри клас, а не като III-ти клас, тъй като в цитираната Наредба (извадка от Приложение № 2 към чл. 18 от същата) ясно е посочено, че локалните платна се категоризират като първи и втори клас. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да се остави без разглеждане като недопустима или евентуално да се отхвърли жалбата срещу мълчалив отказ на главния архитект на СО. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание поддържа жалбата. Ответникът – „Джей Си Деко Имидж“ АД, в съдебно заседание се представлява от адв. Илиева. В писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно съдебното решение, с което е отменен отказа за подновяване на разрешение № 262/2014 г. за поставяне на рекламен елемент с едностранна рекламна площ 24 кв.м. (8/3 м) в поземлен имот с идентификатор 68134.1970.185, УПИ XI-185, кв.16, м.“Киноцентъра – 3 част – разширение“, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“, гр.София, обективиран в писмо № Към САГ24-АХ00-321-(1)/02.09.2024 г. на вр.и.д. главен архитект на Столична община. Неправилно се посочва от касатора, че пред АССГ е обжалван мълчалив отказ, тъй като изрично са посочили, че обжалват отказа обективиран с цитираното писмо. Решаващият състав в мотивите на атакуваното решение подробно е развил доводите си относно естеството на обжалвания акт и защо приема, че е налице отказ от издаване на исканото разрешение за поставяне. Съдът е приел, че липсата на предвидената в чл. 59 от АПК форма, не е от категорията на съществените нарушения и не представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Касаторът неоснователно посочва, че писмо № Към САГ24-АХ00-321-(1)/02.09.2024 г. има характер на волеизявление по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК и не представлява индивидуален административен акт тъй като има само указателен характер. Оспорва това становище, тъй като никъде в писмото не са дадени указания от органа да се преработи инвестиционния проект съгласно изискванията на т. 2.6 от Приложение № 1 от НПОРИМДЕРДТСО, както твърди касаторът. Напротив, в писмото органът се е позовал на решението на ОЕСУТ по Протокол № ЕС-Д-37/06.06.2024 г., т. 9 и изрично е заявил, че не дава съгласие за издаване на ново разрешение за поставяне, тъй като в съседния имот има действащо разрешение за поставяне № 124/22.05.2015 г. и разрешението за поставяне на рекламния елемент, чието подновяване се иска не отговаря на изискванията за отстояние между двата рекламни елемента. С това по пряк и непосредствен начин се засягат права и интереси на дружеството-ответник по касация. Посочва, че видно от заключението на СТЕ, отстоянието между рекламния елемент на „Джей Си Деко Имидж“ АД до рекламния елемент на „Адженда Медия“ ЕООД е 67,70 м, тоест в рамките на допустимите граници. Това е така, защото съгласно Приложение №1 към чл.4 от НПОРИМДЕРДТСО, двата рекламни елемента са от различен вид и за тях се изисква спазване на нормата за разстояние между елементи от по-малкия вид, както и поради това, че локалното платно на Южната дъга на Околовръстен път е улица III-ти клас (районни артерии) и отстоянието между двете съоръжения следва да е не по-малко от 60 м. Касационният жалбоподател не е коментирал това, че не е налице действащо разрешение за поставяне, тъй като разрешението за поставяне с №124/22.05.2015 г. издадено на „Адженда Медия“ ЕООД е със срок от 10 години, не е подновено. Към него е представен само договор за наем със изтекъл срок от 5 години, както е констатирал и АССГ. Нов договор за наем не е представен въпреки изричните указания на съда и действието на разрешението за поставяне е изтекло на 01.12.2019 г., с изтичане на договора за наем. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. С оглед на доказателствата по делото, обосновано се приема от решаващия съд, че при издаване на процесния отказ са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели и до материална незаконосъобразност на крайния акт. Правилна е преценката на АССГ, че като не е извършил дължимите проверки и не е събрал относимите към спора доказателства, административният орган е издал оспорения акт в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на административния акт, съдът е постановил решение, което не е засегнато от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството пред първоинстанционния съд по чл. 215 от ЗУТ е образувано по жалба на „Джей Си Деко Имидж“ АД, срещу обективиран в писмо № Към САГ24-АХ00-321-(1)/02.09.2024 г., отказ на вр. и. д. главния архитект на Столична община за подновяване на разрешение за поставяне на рекламен елемент по заявление № САГ24-АХ00-321/30.04.2025 г. Както е установил Административен съд – София-град от фактическа страна, „Джей Си Деко Имидж“ АД има издадено предходно разрешение за поставяне № 262/30.06.2014 г. за рекламен елемент с площ над 12 кв. м (8/3 м) в ПИ 68134.1970.185, УПИ ХI-185, кв.16, м. "Киноцентъра – 3 част – разширение", район "Витоша", ул.“Околовръстен път“, гр. София. Срокът на разрешението е до края на срока на договора за наем, но не повече от 5 години. С приетите с Решение № 717, взето по Протокол № 71/06.11.2014 г. на СОС, в сила от 06.11.2014 г. изменения в НПОРИМДЕРДТСО, максималният срок, за който може да бъде издадено разрешението за поставяне е удължен на 10 години, като по силата на §5, ал. 2 от Преходните и допълнителни разпоредби на тази наредба, срокът на действащите към влизане в сила на измененията разрешение за поставяне е удължен до размера на максимално предвидените срокове. Следователно срокът на разрешение за поставяне № 262/30.06.2014 г. е до 30.06.2024 г. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата към случая Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративни елементи и елементи за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО), разрешения за поставяне на преместваеми обекти, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи и елементи на градско обзавеждане се издават въз основа на схеми за поставяне и проектна документация, одобрени от главния архитект на СО. Със заявление вх.№САГ24-АХ00-321/30.04.2024 г. до главния архитект, „Джей Си Деко Имидж“ АД моли за подновяване по чл. 30, ал. 5 от НПОРИМДЕРДТСО, на разрешение за поставяне № 262/2014 г. на рекламен елемент с едностранна рекламна площ 24 кв. м (8/3 м) в ПИ с идентификатор 68134.1970.185, УПИ ХI-185, кв.16, м."Киноцентъра – 3 част – разширение", район "Витоша", ул.“Околовръстен път“, гр.София. Приложени са скица на ПИ 68134.1970.185, договор за наем на рекламна площ от 01.03.2019 г.; конструктивно становище от инженер-конструктор; становище от ел. инженер и декларация, според която не са отпаднали основанията за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент №262/2014 г. Заявлението е разгледано на заседание на ОЕСУТ с протокол №ЕС-Д-37/06.06.2024 г., като по т. 9 е прието решение, че не се дава съгласие за издаване на ново разрешение за поставяне, тъй като в съседен имот има действащо разрешение за поставяне (РП) № 124/22.05.2015 г., поради което не са налице изискванията на Приложение №1 от НПОРИМДЕРДТСО за отстояние между рекламни елементи. Съгласно писмо №Към САГ24-АХ00-321-(1)/02.09.2024 г. на вр.и.д. главен архитект на СО, по заявление №САГ24-АХ00-321/30.04.2025 г. е разгледано на ОЕСУТ, който е приел решение, че не дава съгласие за издаване на разрешение за поставяне, тъй като в съседен имот има действащо РП №124/22.05.2015 г. и не отговаря на изискванията на Приложение №1 от НПОРИМДЕРДТСО за отстояние между рекламни елементи. Пред АССГ от касатора е представено разрешение за поставяне № 124/22.05.2015 г. на главния архитект на СО, издадено на "Адженда медия" ЕООД, за поставянето на рекламен елемент с едностранна рекламна площ 12 кв. м (4/3 м) в ПИ 68134.1970.2893, УПИ ХVI-1162, кв.15, м. "Киноцентъра – 3 част – разширение", район "Витоша", ул.“Околовръстен път“ №10Б, гр.София. АССГ установява, че представеният договор за отдаване под наем на земна площ от 01.12.2014 г. е със срок от 5 години, следователно е изтекъл на 01.12.2019 г. Следващият представен договор за наем за същия обект е от 09.01.2025 г., т.е. след датата на издаване на процесното писмо №Към САГ24-АХ00-321-1/02.09.2024 г. на вр.и.д. главен архитект на СО. Видно от приложената кореспонденция между Направление „Архитектура и градоустройство“ при СО (НАГ) и "Адженда Медия" ЕООД, от дружеството е изискана информация относно актуалността на приложения към преписката договор за наем. С уведомително писмо същото е отговорило, че има действащ договор за наем на рекламно съоръжение до 31.12.2025 г., приложен към преписката и удостоверяващ валидността на разрешителното за рекламно съоръжение до 22.05.2025 г. Както установява първоинстанционният съд, такъв договор от ответника по делото не е представен. При така представените от ответника доказателства и доколкото няма последващ договор за наем след 01.12.2019 г., АССГ е достигнал до извод, че и срокът на разрешение за поставяне № 124/22.05.2015 г., издадено от главния архитект на СО на „Адженда Медия“ ЕООД е изтекъл на тази дата. Този извод на съда следва да бъде възприет като правилен и законосъобразен, почиващ на представените по делото доказателства и преценката на съда. Не може да се приеме за безспорно установени твърденията в писмото, обективиращо отказ от възобновяване на разрешението за поставяне на „Джей Си Деко Имидж“ АД – а именно наличието на друг рекламен елемент поставен законосъобразно и на валидно правно основание, чието отстояние от рекламния елемент на заявителя да следва да бъде взето предвид от административния орган при издаването на разрешението за поставяне на „Джей Си Деко Имидж“ АД. Административен съд - София-град е приел, че с оспореното пред него писмо е обективиран отказ за издаване (подновяване) на разрешение за поставяне на рекламен елемент, поради което е приел, че е налице годен за оспорване акт. Касаторът приема, че със съдебното решение е отменен мълчалив отказ на главния архитект на СО за одобряване на инвестиционен проект за издаване на ново разрешение за поставяне на рекламен елемент. Счита, че жалбата до първоинстанционния съд е недопустима, поради липса на годен за оспорване административен акт – мълчалив отказ от одобряване на инвестиционен проект, тъй като е издал писмо, с указания за преработване на проекта. Което е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, тоест не е индивидуален административен акт - властническо волеизявление, годен да породи правни последици и засягащ законните права и интереси на дружеството адресат и ответник по касация в настоящото производство. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като недопустимо, постановено по недопустима жалба, и като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Твърди, че е неправилен изводът на съда за допустимост на жалбата, по която е образувано производството и че не е налице годен за оспорване акт (мълчалив отказ), тъй като писмото, което съдът е приел за отказ, е действие по чл. 21, ал. 5 от АПК, насочено към издаване на крайния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел това становище на касатора за неоснователно, като е приел, че посоченото писмо има характер на отказ, властническо волеизявление, макар и не в изрично предвидената форма по чл. 59 от АПК, който несъмнено засяга правата и интересите на „Джей Си Деко Имидж“ АД. Съдът правилно е допуснал и разгледал жалбата срещу писмото, приемайки, че същата обективира изричен отказ от издаване (подновяване) на разрешение за поставяне на рекламен елемент, възоснова на цитираното решение по т. 9 от протокол на ОЕСУТ. Както е посочил ответникът по касация, писмото не съдържа конкретни указания за преработване на първоначалния проект, поради което твърденията на касатора в този смисъл са неоснователни. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба и срещу негоден за оспорване акт. Правилен е изводът на съда, че оспореното писмо, обективира отказ за издаване на виза, който отказ е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Видът на акта следва от неговото съдържание, което трябва да съответства на посоченото правно основание. В настоящия случай, в оспореното писмо не е посочено правно основание, то съдържа изрично изявление за неуважаване на искането и обективира отказ за издаване на разрешение за поставяне. Според касатора с писмото е поставено условие, че същото може да бъде издадено едва след изменение на инвестиционния проект, но такъв изричен и ясен текст в писмото няма. Разрешението за поставяне, съответно отказът да бъде издадено такова, са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 57 от ЗУТ. В тази връзка наличието на волеизявление в оспореното писмо, с което поради твърдени несъответствия в отстоянията между рекламния елемент на дружеството - ответник по касация и друг рекламен елемент, не е издадено разрешение, е волеизявление, което се засягат негови права и законни интереси и съответно представлява индивидуален административен акт и то такъв, който е краен, а не е действие по чл. 21, ал. 5 от АПК. Използваният в касационната жалба (но не и в писмото) положителен език, а именно, че разрешение може да бъде издадено след изменение на инвестиционния проект, не променя съдържанието на акта - писмо, което обективира по съществото си отказ за издаване на разрешение. В аналогичен смисъл е тълкуването в решение № 6721/08.05.2019 г. по адм. дело№ 13834/2018 г., ІІ отд. на ВАС, решение № 2949/12.03.2024 г. по адм. дело № 11734/2023 Г., ІІ отд. на ВАС. За да постанови решението си Административен съд - София-град е приел, че с оспореното пред него писмо е обективиран отказ за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент, поради и това е приел, че е налице годен за оспорване акт. Приел е, че писмото, обективиращо отказ, е издадено от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на процедурата. Приел е обаче, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като оспореният отказ за издаване на разрешение е базиран на прието от органа несъответствие с изискванията на нормативната уредба относно отстоянията между рекламния елемент - предмет на заявлението и друг рекламен обект. Съдът правилно е приел, че така изложените мотиви за отказ се опровергават от данните по делото. За изясняване на спора от фактическа страна, съдът е приел заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието и оспорено от жалбоподателя „Джей Си Деко Имидж“ АД. Според същата, отстоянието между двата рекламни елемента, измерено графично, е около 67,70 метра. Също така, според СТЕ, главното платно на Околовръстното шосе е път от функционален клас I-1, част от европейски път Е79. Локалното трасе към Околовръстно шосе, на което са били поставени рекламните съоръжения, според СТЕ се класифицира под друг функционален клас III – районни артерии, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии (Наредбата), като локалното платно не е самостоятелен първокласен път. При това положение според СТЕ, съобразно т. 2. 6 от Приложение №1 към чл. 4 от НПОРИМДЕРДТСО - за улици от III клас разстоянието между процесните елементи, които са по т.т.2.1.2 и 2.1.3 следва да е 60 м, което в случая е в рамките на допустимите граници. В случая обаче, не е налице действащ договор за наем към разрешение за поставяне на рекламния елемент на другото дружество („Адженда Медия“ ЕООД), поради което при произнасяне по заявлението на „Джей Си Деко Имидж“ АД, съответно към датата на провеждане на заседанието на ОЕСУТ с протокол №ЕС-Д-37/06.06.2024 г. по т. 9, не е следвало да се съобразяват и прилагат изискванията на Наредбата като мотиви за отказа. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба №РД-02-20-2/2017 г. (Наредбата), улиците I и II клас (градски магистрали) са главните носители на автомобилното движение в градовете с население над 30 000 жители. Те осигуряват бърза транспортна връзка между отделните урбанизирани територии и ги свързват с републиканските пътища и магистрали. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба №РД-02-20-2/2017 г., улиците I клас са с непрекъснат режим на автомобилното движение по две физически обособени пътни платна, с контролиран достъп до тях и пресичания с всички останали улици на различни нива. Достъп на пешеходци и велосипедисти до пътните платна не се допуска. Според чл. 14, ал. 3 от Наредбата, улиците II клас са с прекъснат режим на движение с две физически обособени пътни платна. Според чл. 14, ал. 4 от Наредбата, улиците I и II клас обслужват група устройствени зони, като не се допуска да пресичат функционално обособени територии в тях. Според чл. 15 от Наредба №РД-02-20-2/2017 г., улиците III клас (районни артерии) осигуряват транспортното обслужване на градските райони на градовете с население над 30 000 жители, както и техните връзки с улиците от по-висок клас. Съгласно чл. 18 от Наредбата, функционалните и транспортните характеристики на различните класове улици са дадени в Приложение № 2. Следва да се вземе предвид, че локалните платна не представляват самостоятелни улици, а платна към улиците от Клас I и Клас II, съгласно дадената класификация в Приложение № 2 „Функционални и транспортни характеристики на улиците“ към чл. 18 от Наредба №РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии (Наредбата). Видно от това приложение – за улиците от Клас I и Клас II са предвидени локални платна за обслужване на териториите, със абревиатура на локалните платна в таблицата „Л“, съгласно посочената под таблицата легенда и отбелязване „Л“ в графите с минималния изискуем брой платна, където „Л“ фигурира само за улиците от Клас I и Клас II. С оглед на това, определянето на локалното платно като самостоятелна улица – от функционален клас III не може да се възприеме като безспорно, предвид на това, че не фигурира като такова в Приложение №2 към чл.18 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. и е уредбата на локалните платна в текстовете на тази Наредба. Съгласно чл. 72 от същата Наредба, техническите характеристики на улиците са дадени в Приложение № 13 („Технически характеристики на улици по класове“) и Приложение № 14 („Гранични стойности на проектните елементи (главни, събирателни и обслужващи улици при ограничения от съществуващо застрояване)“). В Приложение № 13 към чл. 72, чл. 75, ал. 6, т. 1 и 3 и ал. 9 от Наредба № РД-02-20-2/ 20.12.2017 г. „Технически характеристики на улици по класове“, фигурира улица Клас III, както е посочена в СТЕ - III клас (районни артерии), но в тази таблица са дадени различни параметри за този клас улица, които не е безспорно посочено да са относими към локалните платна (например: Минимални радиуси на хоризонтални криви (m) - при обратен напречен наклон q = -2,5 % - 120 – 250 (250 при отдалечено застрояване, бордюри – 8-12 см и пр.). Изискуемите параметри за локалните платна са изнесени в отделно Приложение № 17 към чл. 80 от същата Наредба, например в Таблица 5 – „Минимални широчини на еднопосочни локални пътни платна“. Където в Графа „Област на приложение – Локално пътно платно с лента за надлъжно паркиране – Широчината (м) е 5,50 (възможно е лекотоварно движение по пътното платно); Локално пътно платно без лента за паркиране – широчина 4,50 м, Двулентово локално пътно платно - Широчина 6,00 м.“. Съгласно чл. 75, ал. 1 от същата Наредба, ситуационното решение на улиците представлява последователност от циркулярни криви и тангенти. Целта е да се осигурят безопасни условия за движение на пътнопревозните средства. Според чл. 75, ал. 2 от Наредбата, основните фактори, влияещи върху ситуационното решение на улиците, са: 1. безопасност на движението; 2. разполагаем сервитут и напречен профил на улицата; 3. клас на улицата; 4. проектна скорост; 5. строителна стойност; 6. съгласуваност с прилежащата градоустройствена обстановка. В чл. 75, ал. 3 от Наредбата се посочва, че при проектирането на улиците в ситуация се спазват следните нормативни гранични параметри: 1. минимален радиус на кривите - използва се само при доказана невъзможност за използване на други по-високи стойности; 2. минимални дължини на циркулярни криви: при стойности на централния ъгъл, по-малки от 10 градуса, минималната дължина на кривата следва да бъде 240 m за първокласната улична мрежа; при стойности на централния ъгъл, по-малки от 30 минути, не се изисква циркулярна крива; 3. съседни еднопосочни криви (кошови криви) следва да се избягват; при проектирането на кошови криви по-малкият радиус следва да е най-малко две трети от по-големия радиус; дължината на двете криви не следва да е по-малка от 150 m; 4. допирането на две разнопосочни циркулярни криви трябва да се избягва, когато стойността на радиусите и проектната скорост изисква преоформяне на напречния наклон на настилката от двустранен в едностранен; дължината на правия участък между двете криви следва като минимум да позволява преоформянето на напречния наклон; степента на промяна на напречния наклон не следва да надвишава 4 % за 20 m; 5. преходна крива - може да се използва за оформяне на прехода от прав участък в циркулярна крива или между две циркулярни криви с различни радиуси; използването на преходна крива се налага при проектна скорост над 70 km/h, едностранен напречен наклон в циркулярната крива над 4 % и ширина на лентата за движение, по-малка от 3,30 m. Съгласно чл. 75, ал. 4 от Наредбата, надлъжният профил на улиците представлява последователност от прави с определен наклон, свързани с параболи. Според чл. 75, ал. 5 от Наредбата, основните фактори, които влияят при проектирането на надлъжния профил на улиците, са: 1. прилежащо на улицата застрояване; 2. клас на улицата; 3. ситуационно решение; 4. геометрично решение; 5. безопасност на движението; 6. осигурена видимост; 7. Строителна стойност; 8. проектни хоризонтали и отводняване. В чл. 75, ал.6 от Наредбата е предвидено, че при проектирането на надлъжния профил на улиците се спазват следните нормативни гранични параметри: 1. максимален надлъжен наклон; стойностите на максималния надлъжен наклон за определен клас улица са посочени в Приложение № 13; горните граници на надлъжните наклони оказват влияние върху скоростта на товарните превозни средства и използването им следва да се избягва при наличие на голям процент товарно движение; 2. минимален надлъжен наклон; минималният надлъжен наклон е 0,3 %; при невъзможност за постигане на такъв минимален наклон в условията на реконструкция на улици в изградени градски части следва да се прилагат технически решения, осигуряващи ефективно отвеждане на повърхностните води; 3. минимален радиус на вертикална крива; минималните радиуси на вертикалните криви в зависимост от класа на улицата са дадени в Приложение № 13; минималната дължина на вертикалната крива е 0,6 пъти от проектната скорост в километри за час (km/h). Съгласно чл. 75, ал. 7, за главни улици в плътно застроени градски райони надлъжният профил зависи от характера на уличното пространство и възможностите, без значителна интервенция в обкръжаващата среда да бъдат постигнати нормите по предходната алинея. Според чл. 75, ал. 8 от същата Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017 г., преоформяне на напречния наклон в хоризонтална крива се налага само при високи скорости на движение, които обикновено се постигат по магистралите извън или в периферията на урбанизираните територии. Максималният едностранен напречен наклон в тези случаи е 6 % за проектни скорости над 100 km/h и 4 % при проектни скорости под 100 km/h. Според чл.75, ал. 9 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г., граничните параметри в ситуация и надлъжен профил за отделните класове улици се определят в зависимост от характера на прилежащата територия, през която преминават съгласно Приложение № 13, като граничните им стойности при съществуващи ограничения на застрояването са съгласно Приложение № 14. С оглед на така посочените разпоредби, следва да се извърши внимателен анализ дали локалното платно може да се определи като самостоятелна улица и да се постави в определен клас, различен от основното платно, както е в заключението на СТЕ. В случая анализ на тези детайлни изисквания и параметри не е изложен, при достигането на извода, че локалното платно може да се определи като функционален клас III – районна артерия. Конкретни доказателства не са представени в преписката, че локалното платно е проектирано и реализирано като самостоятелна улица, отделна от ул.“Околовръстния път“. В представената кадастрална скица, и скица към СТЕ, основното платно на ул.“Околовръстен път“ е с ПИ идентификатор 68134.1970.1, а локалното платно е с ПИ идентификатор 68134.1970.2. Също така в Приложение №16 към чл. 77, ал. 2 и чл. 133, ал. 5 от Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017 г. – „Типизирани напречни профили“, са дадени напречни профили по класове улици и локалните платна фигурират в тези профили само за: „Типизираните напречни профили за градска и скоростна градска магистрала I клас и II клас“, а не фигурират в „Типизираните напречни профили за районните артерии III клас“. С оглед на това, е от значение задълбочената преценка от страна на административния орган относно определянето или не, на локалното платно на ул.“Околовръстен път“ като районна артерия III клас. Това обаче не променя правилността на крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения отказ поради неналичието на действащо разрешение за поставяне на другия рекламен елемент, което да изисква преценка на отстоянията между двата рекламни елемента - този на „Джей Си Деко Имидж“ АД и този на „Адженда Медия“ ЕООД. Правилно е преценил Административен съд - София-град, административният акт е постановен преди да бъде изяснена в нейната пълнота и цялост фактическата обстановка по случая, при несъобразяване на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Според чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Според чл. 36, ал. 2 от АПК, страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. Съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да се присъдят на ответника направените разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лева (съответстващо на 766,94 евро) за адвокатско възнаграждение. Претендираното възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на казуса и обемът на предоставената помощ. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,