Решение № 6887 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1504/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, срещу Решение № 11743/29.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, постановено по адм. дело № 1330/2025 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на отказа на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, обективиран в отговор с изх. № СТМТ/2025/05/00109-out от 18.06.2025г. да предостави на А. С. Г., копие от всички документи съдържащи негови лични данни, които обработва „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за придобити задължения на А. С. Г. чрез цесия от трети лица – „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД по договор за потребителски кредит № 7001056292 от 04.10.2019г., административната преписка е изпратена на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на администратор на лични данни, за произнасяне по заявлението на А. С. Г., получено от служител на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 19.05.2025г. за упражняване на правата му по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, в 14-дневен срок от получаване на административната преписка, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението; „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въведено от касатора като нарушение на материалноправните и процесуалните разпоредби, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения оспорва изводите на съда, че длъжностното лице по защита на данните не е упълномощено от страна на администратора на лични данни, както и че на субекта на данни следва да се предоставят поисканите копия от всички документи, съдържащи лични данни. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Михайлова. Ответникът по касация – А. С. Г. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представя писмена молба, писмена защита и списък на разноските. Претендира адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ. Ответникът по касация се представлява от адв. Паров. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Неоснователно е възражението на ответника по касация, че касационната жалба е процесуално недопустима, като подадена от лице, различно от страната по първоинстанционното производство. При служебно извършената от настоящата инстанция справка в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел се установи, че ЕОС Матрикс“ ЕАД е правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като вписването е с дата 02.12.2025 г. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното: А. С. Г. е подал молба до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с искане на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан за краткост „Регламент (ЕС) 2016/679“, в качеството му на субект на когото се обработват лични данни, да му бъдат предоставени копия от всички документи съдържащи негови лични данни, които обработва „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, във връзка с дейността си, за придобити негови задължения чрез цесия от трети лица – „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД по договор за потребителски кредит № 700156292 от 04.10.2019г. Молбата е изпратена по „Български пощи“ ЕАД с препоръчано писмо с обратна разписка и получена от служител на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 19.05.2025г. На 18.06.2025 г. е издаден оспорваният отказ по подаденото заявление с изх. № СТМТ/2025/05/00109-out, подписан от Д. Б. – длъжностно лице по защита на личните данни. Като доказателства по делото са приети Уведомление за определено длъжностно лице по защита на данните; Длъжностна характеристика за длъжността „Длъжностно лице по защита на личните данни“, получена и подписана от Д. Б. на 15.05.2023г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от некомпетентен орган. В тази връзка и след анализ на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 37-39 от Закона на защита на личните данни (ЗЗЛД) е изложил съображения, че не се установява от доказателствата по делото, че Д. Б. – длъжностно лице по защита на личните данни да разполага с компетентност за издаване на актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламент (ЕС) 2016/679. За пълнота на изложението решаващият съд е посочил, че намира за неоснователно възражението на ответника, че копие на документ се предоставя единствено и само ако не може личните данни да бъдат извадени по друг начин и съдържанието да представлява пълно тяхно копие от документа. Посочил е, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Решението е правилно като резултат по следните съображения: Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Правилен е изводът на съда, че обжалваният отговор е постановен от лице, което не е компетентно да се произнасяне от името на администратора на лични данни. Безспорно е по делото, че Д. Б. е длъжностно лице по защита на данните в „ЕОС Матрикс“ ЕАД. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗЛД администраторът на лични данни определя длъжностно лице по защита на данните въз основа на неговите професионални качества и по-специално въз основа на експертните му познания по законодателството и практиките в областта на защитата на личните данни и способността му да изпълнява задачите по чл. 70. В чл. 70, ал. 1 ЗЗЛД е предвидено ,че администраторът на лични данни гарантира, че длъжностното лице по защита на данните участва по подходящ начин и своевременно при разглеждането на всички въпроси, свързани със защитата на личните данни. В чл. 70, ал. 2 ЗЗЛД са предвидени минимума от задачи, които администраторът на лични данни може да възлага на длъжностното лице по защита на данните. Сред тях не фигурира това да представлява администратора на лични данни и да отговаря от негово име по искания на субекти на данни, с които те упражняват правата си по Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. това по чл. 15, § 3. Регламент (ЕС) 2016/679, Глава ІV, Раздел четири е озаглавен „Длъжностното лице по защита на данните“. Съгласно чл. 38, § 4 Регламент (ЕС) 2016/679 субектите на данни могат да се обръщат към длъжностното лице по защита на данните по всички въпроси, свързани с обработването на техните лични данни и с упражняването на техните права съгласно настоящия регламент. Това означава, че субект на данни, който желае да упражни свое право като субект на данни или когато има общи въпроси във връзка с защита на данните може да се обърне освен към администратора на лични данни, така и към длъжностното лице по защита на данните определено от администратора. Но регламента не задължава субекта на данни да се обърне към длъжностното лице по защита на данните. Субектите на данни могат да се обърнат и към самия администратор, защото разпоредбите на чл. 12, чл. 15-12 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвиждат задължение на администратора на лични данни да предостави информация във връзка с личните данни които обработва, която се иска от него. Следователно субект на данните има право да се обърне към освен към администратора (чл. 12 Регламент (ЕС) 2016/679) и към длъжностното лице по защита на данните (чл. 38, § 4 Регламент (ЕС) 2016/679). Когато лицето се е обърнало към длъжностното лице по защита на данните, последното следва да разгледа искането без пристрастия в полза на организацията или субекта на данните – аргумент от чл. 38, § 2 и § 3 и съображение 97 от Регламент (ЕС) 2016/679. Длъжностното лице е независимо от администратора на лични данни. Това следва от задачите на длъжностното лице по защита на данните, посочени в чл. 39 от Регламент (ЕС) 2016/679. Функциите на длъжностното лице по защита на личните данни са консултативни и се свеждат до експертно подпомагане на администратора на лични данни по прилагането на защитата на личните данни. Тази функция на длъжностното лице по защита на личните данни не отнема решенията които администраторът на лични данни взема, както и неговата отговорност за съобразяване с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679. Когато субектът на данни е отправил искането си към администратор на лични данни, администраторът следва да отговори на искането. Ако е физическо лице следва да отговори лично, а ако е юридическо лице, чрез лица, които имат право да го представляват. В случая субектът на данни е отправил искането си към администратор на лични данни, но е получил, от името на администратора, отговор от длъжностното лице по защита на данните, което няма правомощия да се произнася от името на администратора на лични данни. Представеното пред настоящата инстанция Уведомително писмо не води до различен извод, защото поначало длъжностното лице по защита на личните данни не може да се произнася по заявления с които субектът на данни упражнява правата си по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Поради това изводът на решаващия съд, че отговор изх. № СТМТ/2025/05/00109-out от 18.06.2025г. е издаден от некомпетентен орган и поради това следва да се обяви за нищожен, е правилен. Настоящата инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд относно неоснователността на възраженията на ответника относно необходимостта от предоставяне на пълно копие от искания договор и други документи, тъй като по този начин съдът лишава компетентния орган от преценка дали и в какъв обем ще уважи отправеното до него искане. Поради това настоящата инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд относно това какво следва да се предостави на заявителя. Преценката е на администратора на лични данни, който съобразявайки чл. 12 и чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 следва да се произнесе по подаденото от А. Г. искане. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) следва да се уважи. Съдът намира, че предвид чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, Решение на СЕС по дело С-438/2022, фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, намира, че за осъществената от адв. Паров правна защита и съдействие следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение