Определение № 616 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12190/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Н., гражданин на Великобритания, чрез пълномощник адв. М. Костов, против определение № 37074 от 11.11.2025г., постановено по адм. дело № 10512/2025г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е отхвърлено искането по чл. 161, ал. 1 АПК на Б. Н., за възстановяване срока за обжалване на отказ за влизане в страната № 269 от 27.05.2025г. на контролиращ служител при ГКПП Аерогара София. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи се, че пропускането на срока за обжалване на постановения отказ за влизане в страната се дължи на особени непредвидени обстоятелства, представляващи препятствия, независещи от волята на страната – незабавното извеждане от територията на страната, езиковата бариера и липсата на адрес/адвокат. Прави се искане за отмяна на определението и възстановяване на срока за обжалване. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд в производство по чл. 161 АПК е отхвърлил искането на Б. Н., гражданин на Великобритания, за възстановяване на срока за обжалване на отказ за влизане в страната № 269 от 27.05.2025г. на контролиращ служител при ГКПП Аерогара София, обективирано в негова частна жалба вх. № 26984/03.11.2025г. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че посочените от молителя причини за пропускане на срока /незабавното му извеждане с обратен полет, липса на местоживеене и адвокат на територията на страната, езикова бариера, непълни указанията в бланката-отказ/, не могат да се приемат за особени непредвидени обстоятелства, които той да не е могъл да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, и които да обуславят основателност на искането му за възстановяване на срока за обжалване. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят - молител в производството за възстановяване на пропуснатия срок, не твърди, а и не се установяват особени непредвидени обстоятелства, които той да не е могъл да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Решаващият съд е направил подробен и точен, изведен от съдебната практика, анализ на понятието „особени непредвидени обстоятелства“, поради което е безпредметно повтарянето му. Обосновано е преценено, че конкретно сочените от молителя обстоятелства не са особени, т.е. различни от обичайните, нормално очакваните и поради това предвидими, нито са възникнали внезапно и изненадващо. Фактът, че жалбоподателят не владее български език, не съставлява особено непредвидено обстоятелство. Видно е, че процесният отказ за влизане в страната е обективиран в стандартен формуляр, чието съдържание е изписано на български език с превод на английски език, включително и указаната възможност актът да бъде обжалван в 14-дневен срок от съобщаването му пред компетентния административен съд при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). При положение че лицето е гражданин на Великобритания и очевидно владее английски език, несъстоятелно е да се твърди, че езиковата бариера му е попречила да разбере какъв точно документ му е връчен и как да организира адекватно и своевременно защитата си. Другите релевирани причини, като това, че незабавно е изведен с обратен полет и че няма местоживеене и адвокат в България, също не представляват обстоятелства с непредвидим и непреодолим характер. Неоснователно се твърди, че указанията в стандартния формуляр, как може да се обжалва отказа за влизане в страната, са непълни. Както се каза, във формуляра-отказ, с превод на английски език, изрично е посочена възможността актът да бъде обжалван, с указани начин, законов ред и срок за обжалване, като актът е подписан от чуждия гражданин, с отбелязване, че последният е получил копие от документа с рег. № 0076525006300. Като е достигнал до същия краен извод по аналогични съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение