Решение № 389 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 282/2012 г.

Решение № 389 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 282/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от "Б. България" - Е. чрез процесуалния си представител адв. Я. Ж. срещу въззивно решение № 6436/30.11.2011 г. по в. гр. д. № 12195/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-г въззивен състав. Ответникът по касационната жалба Б. К. С., чрез процесуалния си представител адв. М. Н., оспорва жалбата. В касационната жалба се правят оплаквания, че неправилно заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на С. е отменена като незаконосъобразна по съображения, че то не съответства на тежестта на нарушението - консумирал две опаковки колбаси с малка стойност, без да ги заплати. Претендират се разноски за всички инстанции. С определение № 609/22.05.2012 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящ материалноправен въпрос, а именно: По смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ как се преценява тежестта на нарушението - в зависимост от стойността на стоките, с които работникът се е разпоредил в нарушение на задълженията си или в зависимост от степента на противоправност на деянието, което е извършил на работното си място, на което има неограничен достъп до стоките. Прието е, че така поставеният въпрос има значение за точното прилагане на цитираната правна норма и за развитието на правото - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По обуславящия въпрос, допуснат до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, четвърто ГО приема следното: Критериите по чл. 189, ал. 1 КТ за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се определят от всички обективни и субективни обстоятелства, при които то е извършено. Работодателят разполага с правната възможност по чл. 181 КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред /П./, в който определя правата и задълженията на работниците и урежда организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват за работодателя от неспазването им. Когато с правилника са създадени специални правила и норми, насочени към опазване на материалните ценности, до които работникът има достъп и тези правила бъдат нарушени, противоправността на поведението на извършилия нарушението е от най-голяма степен. Тя е обусловена от вероятността да възникнат значителни вредни последици за работодателя. Въпросът за стойността на имуществото, предмет на нерегламентирано разпореждане, като обективно обстоятелство, при което нарушението е извършено е от значение, но той не е определящ. По касационната жалба ВКС, IV г. о. приема следното: Ответникът по касационната жалба Б. К. С. работел по трудово правоотношение с касатора като транжор на месо и месни продукти. Със заповед № 1924/16.09.2009 г. е прекратено трудовото му правоотношение, поради налагане на наказание дисциплинарно уволнение, тъй като на 6.08.2009 г. е получен сигнал от С., че е взел две опаковки колбаси от деликатесната витрина, без да ги заплати. С решение от 29.06.2011 г. по гр. д. № 52468/2009 г. на Софийски районен съд уволнението е признато за незаконно, заповедта за уволнение е отменена, работникът е възстановен на заеманата длъжност, присъдено му е обезщетение в размер на 1250 лв. за времето през което е останал без работа за периода от 6.10.2009 г. - 24.11.2009 г. и е отхвърлен иска му по чл. 226, ал. 2 КТ. С обжалваното въззивно решение то е потвърдено. Съображенията на въззивния съд са, че формалните изисквания на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание са спазени, но работодателят не е съобразил критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Счита, че наложеното наказание е несъответно на тежестта на извършеното нарушение поради ниската стойност на продуктите и обстоятелството, че работникът не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. С оглед отговора на изведения материалноправен въпрос, решението на въззивния съд е неправилно. Ответникът по касационната жалба е работил в търговско предприятие, което е приело П., с който е създадена подробна регламентация за опазване на стоките, до които неговите служители имат непосредствен достъп. В раздел II "Общи правила за работа" са създадени правила за: т. 8 Покупка на стоки от служители за собствена консумация; т. 16 Кражба от служители. Според подробната регламентация уредена с тях служителите могат да пазаруват стоки когато са в почивка; забранени са покупките от служителите през работно време; те не се ползват с привилегии при пазаруването; при консумация на стоки, същите следва да бъдат заплатени предварително; за кражба се счита всяко изнасяне на стока не по установения ред; служителят е длъжен да заплати вредите, причинени от деянието му. Създадена е също така Система за самоконтрол и добри производствени практики, предвиждаща програма за обучение на персонала и програма за обезвреждане на бракувани продукти. Стоките се проверяват за външен търговски вид на опаковката - вакуумирана, чиста, със запазени етикети. Нито един от описаните вътрешни нормативни актове не предвижда възможност подлежащите на бракуване стоки да се консумират от работниците. Още в исковата си молба ответникът по касационната жалба е направил твърдение, че винаги стриктно се е подчинявал на вътрешните правила и практики, свързани с изпълнението на трудовите му задължения. В обясненията си по чл. 193, ал. 1 КТ е заявил, че съществува практика колбаси, които са за брак да се консумират, както и че не смята да е извършил нарушение, т. е. че този начин на действие не е изолиран. При така създадената строга регламентация, поведението на ответника по касационната жалба следва да се прецени като особено укоримо. Нерегламентираното разпореждане със стоки, дори и на ниска стойност, представлява тежко нарушение на дисциплината. Поради изложеното следва да се приеме, че заповедта за уволнение е законосъобразна, а предявените искове - неоснователни. Претендирани са разноски за всички инстанции, които следва да бъдат присъдени в размер на сумата 1 990 лв. за всички инстанции. По изложените съображения и въз основа на чл. 293, ал. 2 ГПК ВКС, IV г. о.