Определение № 12170 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10670/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г., с посочен постоянен адрес в [населено място], настоящ адрес в гр. София, намиращ се понастоящем извън РБългария, срещу частите от определение №19181/08.10.2024 г. по адм. дело №8406/2024 г. на Административен съд - София - град, с което са оставени без уважение исканията му по делото за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно в обжалваните части, иска отмяната им и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частна жалба - "Интеладвайзърс" ЕООД, гр. София, не взима становище. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна и частично неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е изложил мотиви, че с разпореждане от 29.08.2024 г. съдът е указал на жалбоподателя да представи в 7 - дневен срок от съобщението до него декларация за имотното си състояние по чл.83, ал.2 от ГПК, която е представено от него на 13.09.2024 година и от нея е видно, че същият е български гражданин, здрав, несемеен, не работи. Съдът служебно е събирал доказателства, от които е установил, че няма недвижим имот на територията на България, не се осигурява, не получава пенсия, но поради това че не е могъл да установи дали има банкови сметки в България или в чужбина и дали получава там трудови доходи, е приел искането за освобождаване от държавна такса за неоснователно. По искането за предоставяне на правна помощ, АССГ е изложил мотиви, че жалбоподателят не е установил, че не разполага със средства за заплащане на адвокат и интересите на правосъдието не изискват предоставянето му на правна помощ. Определението е необосновано и в противоречие с нормата на чл.83, ал.2 ГПК в частта, с която е отказано освобождаване от държавна такса на Г. по делото пред АССГ, образувано по негова жалба м срещу отказ на "Интеладвайзърс" ЕООД, гр. София, като администратор на лични данни, да му предостави достъп до обработените от него лични данни на Г.. Видно от цитираната в определението декларация на Г. от 13.09.2024 г. (л. 74 - л.75), подписана електронно от последния, с текст, че му е известна отговорността по чл.313 НК, същият е декларирал, че не получава месечен доход, няма парични влогове, не получава дивиденти, няма дялове и акции в търговско дружество, няма недвижими имоти и МПС - тоест надлежно е декларирал всички обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК и съдът не е открил доказателства, които да ги оборват. Предвид изложеното искането е следвало да бъде прието за основателно и Г. да бъде освободен от държавна такса, а като е приел обратното съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени в тази му част и вместо него жалбоподателят да бъде освободен от държавна такса до окончателно приключване на делото във всички инстанции. В останалата обжалвана част, определението е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя всички изложени доводи от АССГ. Видно от предходния абзац, жалбоподателят не разполага с доходи, но съгласно чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ (ЗПП), кумулативно необходима предпоставка за предоставяне на правна помощ по административно дело, в което не се е изисква задължително участие на адвокат, е интересите на правосъдието да го налагат. Правилна е преценката на АССГ, че предвид обстоятелствата по делото - ясно формулираните искания в жалбата срещу твърдян отказ на администратор на лични данни да предостави достъп до личните данни на субекта на данните, служебното начало в производството по АПК, интересите на правосъдието не налагат Г. да бъде представляван от адвокат, назначен му по реда на ЗПП. Поради изложеното определението в тази му част следва да бъде оставено в сила като правилно като краен резултат. Предвид изложеното и на основание чл.235, ал.1 АПК и чл.236 АПК вр.чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение