Определение № 185 от 30.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3933/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д. А. Д. от [населено място], Плевенска област и Севдалин И. Ц. от [населено място] против решение № 339 от 25.06.2013 г. по т. д. № 379/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Смолянски окръжен съд решение № 373 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 106/2012 г., са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу двамата касатори, при условията на солидарност, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 610 450 лв., произтичащо от запис на заповед от 30.09.2008 г., както и за законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2011 г. до окончателното й изплащане, които вземания са обективирани в заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 218/2011 г. на Мадански районен съд. Настоящият състав, като взе предвид, че единият от въпросите, с които касаторите са обосновали допускане на касационния контрол, а именно – въпросът за приложението на чл. 226, ал. 1 ГПК в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, е предмет на висящото тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на Върховен касационен съд, намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение